Имаше една прекрасна сцена от „Женени с деца“, в която Ал Бънди отива на работа, отключва магазина, влиза, сяда на един стол, слага лицето си в шепи, следва близък кадър на часовника на стената, който се сменя от 9:00 сутринта на 17:00 следобяд, Ал вади лице от шепите си и си тръгва.
Това ли е ежедневието на продавачите?
Не, това си е нормална работа. Има обаче една порода продавачки, които се открояват от всички други. Много добре знаете за кои говоря. То е до характера на човек.
Тя става сутрин, слага си сух шампоан, бялото потниче и скъсаните, изтъркани, брокатени дънки и бърза за работа, че закъснява и шефката пак ще им се кара. Тя и шефката са една порода хора – просто продавачката е кифла level 3, а шефката е кифла level 17. Левелът идва от това колко години след 18 си. Защото с всяка изминала година кифлите стават все по-кифли. Шефката вече е омъжена, което помага освен в отварянето на магазин, и в усвояване на викането като основен метод на комуникация.
Кифла левел 3 слиза от тролея и отива към работното място. Малко е кисела, защото изкуственият маникюр й пречи да цъка в месинджър на телефона. Но понеже и телефона и портмонето й са възголеми, трябва да ги носи в ръка, за което пък орловия маникюр помага много.
По пътя зарежда провизии за деня – 3 в 1 с вода догоре и шарена Карелия.
Отключва стъклената врата и се залавя да позабърше пода с още влажния парцал от вчера. Подът се забърсва елегантно по диагонал и сега вече продавачката е готова. Време е да седне на работното си място – перваза пред витрината – и да отблъсква клиенти.
На въпросната витрина най-често има дрешки. Може да има и обувки, може да има и само обувки, а може и очила, но най-често са дрешки.
Кафенцето се изпива, докато чакаме да дойде Лилето от съседния магазин, с която си писахме допреди малко в тролея, ама тя не писа, че ще закъснява. Сигурно заради маникюра.
Чашката от кафенцето вече е пепелник, а водата с изминаването на деня става по-мръсна и от водата в кофата на вечно влажния от предния ден парцал. По принцип често се ползват и пепелници, но това се прави от по-висок левел кифли. Когато си на 21 като примера ни, още се учиш.
Минаващите хора, които се заглеждат по витрината са поглеждани с упрек. „Говорим си на лични теми с Лилето. Ако обичате.“ говорят очите на продавачката през дима на току-що запалена цветна карелия. Винаги е току-що запалена.
Някои нагли хора не знаят какво е възпитание и влизат. Цигарата тогава се оставя върху перваза с филъра навън. Или се гаси директно в чашката, за да се покаже на протоклиента, че действията му водят до разхищение на материал и невинни жертви.
Продавачката влиза след човека и се лепва тихо за него. След няколко секунди следва добре познатият разговор:
- С нещо да помогна?
– Не, само гледам.
Е, не може ли да гледа някъде другаде? Айде, че Лилето ще си забрави мисълта! Човекът излиза, с него излиза и продавачката, ама Лилето я няма. Палим наново цигарата – единственото хубаво на горските пожари е, че заради тях почнаха да правят цигарите да се гасят сами.
Цикълът цигара-клиент-мръщене-Лиле-кафе-цигара се повтаря цял ден до вечерта.
След като забърше магазина и остави парцала да влажнее до утре, продавачката заключва и се прибира вкъщи. Там съблича кожата си, за да й подишат малко перата и сяда в полога да погледа малко телевизия – ВИП Брадър, Фермата, TLC. Абе тоя Ванко какво го направиха бе! Беше зачела нещо, някой беше пуснал нещо във Фейсбук по въпроса, ама нали не може да пипне екрана с тоя маникюр.
Кълве нещо за вечеря, грозде например, и си ляга, защото трябва да става рано, че клиентите са й скъпи.
Текстът е публикуван в Chronicle.bg
