Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене... и други безброй нелепости.
Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки: Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар. Това бедност ли е - запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища - не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?
Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...
Престанете да плачете - народът ни е както всички народи: иска да има подходяща работа, да печели достатъчно, да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.
Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че в магазините асортиментът на стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н., и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България - грозде, домати, зеленчуци и плодове - се предлагаха в такъв вид, че да ти се отще да ги купиш.
А сега? Погледнете само колко вида млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините. Истински късмет бе да се вредиш за пресен топъл хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.
Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах към кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!
И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад Желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия континент, сме лишени от такива неща. Защо?
Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени. Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?
Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма - никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?
Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи - по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народът и се примиряваше...
И изведнаж - вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета... Как да не луднеш тогава?
Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост, където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани, лъгани хора. Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят.
Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение. Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение, честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!
