Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А ще можем ли да гласуваме и през нощта?

Хайде пак на промените в изборните правила - това вече се превърна в стара традиция Снимка: БГНЕС
Хайде пак на промените в изборните правила - това вече се превърна в стара традиция

Наближат ли избори, по стара българска традиция правилата за гласуване трябва да бъдат променени.

Следвайки неписания закон Изборен кодекс да се прекроява поне веднъж преди избори, народните избраници и тази година се заеха да мъдрят новите правила. И така този четвъртък парламентът прие (на първо четене) новата визия на ГЕРБ как да се осъществи следващия вот.

Дори да оставим настрана препоръките на Венецианската комисия изборното законодателство да не се пипа предизборно, конкретният законопроект създава и много спорни моменти и пробойни.

Сред всички тях - като въпросите около машинното гласуване и правомощията на ЦИК за осигуряването му, въпросителните около секциите в чужбина или мажоритарния елемент в изборите за Велико народно събрание, се нарежда и идеята изборният ден да се удължи. Не с час-два, а направо да стане 48 часа.

В случай на обявена епидемична обстановка вносителите предлагат да се гласува две денонощия, а сроковете за отчитане на изборните резултати да удължават пропорционално удължения изборен ден.

Воала! Откога заетите хора и работещите на смени мечтаят изборният ден да са всъщност два, за да упражнят изконното си право да гласуват.

Но нещата на практика не стават толкова лесно. Идеята създава много въпросителни, а дали отговорите им ще намерим между първо и второ четене, само можем да се надяваме.

Ето например веднага изниква притеснителният момент ще спят ли членовете на секционните комисии там? Или СИК-овете ще бъдат заключвани, докато членовете се оттеглят за заслужена почивка? 

Представяте ли си как различните партийни номинации в секционните комисии се дебнат един друг кой пръв ще заспи, че да прецакат издигналата го партия? Или как дружно решават, че партийният интерес не е толкова важен, колкото няколко часа сън и постигат споразумение да спят на смени...

Ако пък на преден план излезе другият вариант и в отредения час се врътва ключът на секцията, го има тежкият момент кой точно ще пази бюлетините. Или по-точно кой ще пази пазача на бюлетините...

Да не говорим, че нещата чисто логистично издишат. При един 48-часов напрегнат работен ден, ако ще и с почивки, кой ще е този суперорганизъм, който ще издържи не само гласуването, а и броенето на бюлетини. И кои ще са тези застъпници, които ще стоят толкова време да пазят някой да не открадне вота на по-малките партии? 

Истината е, че вроденият страх на българите от това да не бъдат преметнати е вроденото желание да преметнеш сам някого, особено когато става въпрос за политика и лични партийни пристрастия.

Едно е сигурно - партиите ще се гледат и всеки ще мисли, че другият иска да му открадне изборите. 

Затова и трябва да е ясно как се ще организират смените на членовете и всички чисто организационни неща, свързани с изборния процес. Защото е лесно да кажеш "Правим изборния ден 48 часа", но съвсем друга песен става, когато трябва да организираш цялото това нещо.

Или цялата тази отговорност, подобно едни изборни машини, ще бъде хвърлена в ръцете на ЦИК да се оправя...

Добавете към тези спорни моменти и онази стаена тревога, че и денят за размисъл ще стане двоен (и двойно по-дълго няма да може да се пие) и нещата ще станат съвсем сложни. И кой закон или орган на реда ще се противопостави на жаждата на родния избирател?

Но да бъдем оптимисти - депутатите имат достатъчно време между първото и второто четене да изяснят тези спорни въпроси, че и още. Ако не друго, Менда Стоянова владее законовите трансформации между две четения. 

Макар че от цялото това нещо един интересен въпрос изплува - а ще можем ли да гласуваме и през нощта? 

Най-четените