Ако някой от възрожденците ни види съвременната "Цар Шишман", най-вероятно няма да я определи гордото като "улица", а по-скоро като "сокак".
Отсечката е тясна и малко задушлива, но въпреки това продължава да има хора, които упорито искат оттам да минават автомобили.
Късата улица предизвиква дълги спорове, в които обаче аргументите срещу пешеходен "Шишман" все повече олекват.
Не е необходим изкуствен интелект, за да видим, че София сериозно изостава от европейската тенденция все по-големи централни части да се превръщат в изцяло пешеходни. Процесът в столицата ни буксува заради безконечни оплаквания, много от които са, без извинение, безпочвени.
Столици като Париж и Мадрид с лекота премахват автомобилния трафик, а по-скромната ни София някак не може да се справи с това.
Уви, за да потръгне процесът, който в крайна сметка ще направи столичния център далеч по-приятен за разходки, ще се наложи сериозна смяна на нагласата. Ще се наложи някои да проумеят, че улиците са публична общинска собственост, тоест са на всички, а не на една определена клика.
И да прогледнат, че дори чистият прагматизъм диктува, че е най-адекватно трафикът да преминава по близкия булевард, а не по еднопосочна улица, претъпкана с търговски обетки.
Събитие след събитие виждаме, че когато "Шишман" се лиши от колите, се изпълва с истински живот.
Пълни се с усмихнати хора, които ходят, без да се оглеждат като сърна в ловния сезон, както и трябва да бъде.
Заради тях или по-скоро напук на тях се прокрадва страхът, че обявяването на улицата за пешеходна ще я окепази. Чуват се притеснения, че това ще стане "новата Витошка", тоест зона, в която се препъваме в столове и сервитьори, а заведенията са с цени, достойни за "Ла Рамбла" в Барселона.
Всъщност на "Цар Шишман" има над 25 заведения, повечето от които тихо и кротко съществуват вече от поне 5-10 години.
Те, заедно със занаятчийските магазинчета, вече са намерили своята аудитория и тя не е успяла да претвори улицата в "нова Витошка". Напротив, по-малките и закътани барове, пекарни и книжарници дърпат към себе си точно антипода на онези, които бул. "Витоша" дърпа към себе си.
А и в крайна сметка не става въпрос само за тази или онази улица - става въпрос за европейския облик на София.
Към него все трябва да се направи първата крачка и би било чудесно да е именно от "Цар Шишман". Смело и без чак толкова мрънкане.
Улицата оживява не когато по нея едвам се пъпли с кола, а точно в онези дни, в които няма и един автомобил по нея. И това е най-силният аргумент в полза на пешеходния ѝ и, в крайна сметка европейски облик.
