Видяла жабата, че подковават вола, та вдигнала и тя крак. Видяхме ние, че хърватите бойкотират заради високите цени по магазините, та решихме и ние да побойкотираме.
Шумни призиви вече долитат от вечно загрижените за "малкия човек" Мая Манолова и "Системата ни убива", а Facebook се тресе виртуално от бунтовнически настроения.
За по-удобно бойкотът е обявен за 13 февруари, четвъртък, защото после е 14 февруари, петък, Ден на виното, Ден на влюбените и ден за презареждане на хладилника за уикенда.
А въстанието, както често се случва, тече предимно онлайн. Бойкотът - и той.
Макар че от друга страна няма лошо да бойкотираме ден-два, но не заради скъпотията, а защото сме се превърнали в безсрамни консуматори.
---
На оружие, братя, да борим големите лоши вериги. Или пък не?
---
По данни на Евростат за 2024 г. всеки от нас на година изхвърля по 93 килограма храна и 520 лева годишно на глава от населението.
Тоест ние, нацията, която като мантра повтаря, че е на ръба на оцеляването, с лека ръка запраща на боклука по 520 лева годишно на човек. Общо над 3,32 млрд. лева за 12 месеца.
Но това е само сухата теория и хладнокръвна математика.
Практиката под формата на живия живот и живото пазаруване в близкия супермаркет показва, че количките се пълнят френетично и в делник, и в празник.
Най-голямата лудост настава преди официални празници, когато запасите навяват мисли за апокалипсис или поне за нова пандемия. Но и в делнични дни презапасяването тече упорито и явно без оглед колко от провизиите след това ще заминат нещастно към кофата.
Бойкот, в който да озаптим порива да препълним хладилника, камерата и шкафовете, е страхотна идея.
Още помня как в една Facebook група споделих, че днешният ми офисен обяд се състои от яйца и изостанали от вечерята месо и картофи.
За редица опониращи ми идеята да се рециклира храната, вместо да се хвърля, звучеше като безобразно кощунство и, разбира се, нагла лъжа от моя страна.
Та кой нормален вместо да си напазарува като хората, ще готви с остатъци?! Абсурдно, а?
Два дена без рутинното отскачане до магазина могат да отучат поне няколко души от мисленето, фокусирано върху пазаруване, запасяване и разхищение. За сметка на това може да научат, че сварено парче пилешко е възможно да попадне както в кофата, така и в омлет, паста, салата.
---
Още идеи как да пестим в супермаркета - тук:
---
Дори един ден стига, за да застанем пред хладилника и вместо след това да обуем обувките, за да ходим на пазар, да измислим какво да приготвим с наличното.
Защото за народ, който върви със заявката, че е беден, пазаруваме неразумно много. В неразумни количества. Неразумно често. Неразумно обилно.
Изключение правят пенсионерите и хората, които живеят под линията на бедността.
Както и онези, които и без бойкот оптимизират пазаруването си, защото не намират заплатата си, метната пред входа, до пощенските кутии.
Политиците пък бързо привидяха удобен повод да яхнат народното недоволство и да го експлоатират, за пореден път - най-вече за собствени цели.
На другите - бойкот им дай и повече не ги търси...