Българският развлекателен бизнес съществува в странно противоречие - разполага с изобилие от талантливи и забавни актьори и сценаристи, които обаче така и не успяват да родят съвременно истински забавно шоу.
Не е като да е нямало спорадични причини да се засмеем пред малкия екран. Някои от нас още помним времето, в което Слави Трифонов разказваше вицове в края на шоуто си, а "Актьорската вечер" предизвикваше смях, а не криндж.
По БНТ "Каналето" се опита да е онова "Канале", което обожавахме, след което съвсем логично изтече в канала, докато bTV изтормозиха всички с техните "Комици", в които най-комичен беше изнасиленият опит на публиката да се прави, че ѝ е весело.
Затова решението за ново шоу, което е ремикс на "Комиците", е меко казано неразбираемо.
"Дъ шоуто" повтаря вече доказалата се като неработеща формула - да събере талантливи актьори и да ги опропасти със слаб и беззъб сценарий. Та нима не сме се кикотили на Любо Нейков като Емси Фараоня и неговото "На кулиньеееее!"? Кикотили сме се, как да не сме!
Тончо Токмакчиев знаем още от класиките като "Улицата" и автентичното "Ку-ку".
За колосалния опит на Христо Гърбов като сатиричен актьор дори няма нужда да отваряме дума. По талант не му отстъпват обаче Филип Аврамов и Петьо Петков - Шайбата. Всеки един от актьорите в "Дъ шоуто" сам по себе си е способен, симпатичен, забавен, любим на десетки българи.
Събрани на едно място в новото шоу на bTV те произведоха нещо тъжно и откровено негледаемо, което не беше спасено дори и от краткото си времетраене и бледия опит за заяждане със злободневни теми.
Идеята на "Дъ шоуто" да пародира уж сериозните токшоута можеше да проработи с правилния подход и сценарий.
Из вечерните предавания, в които политици и фолк певици търкат едни и същи диванчета, има доволно много неща за осмиване - неумелите шеги на водещите, изпразнените от съдържание въпроси към гостите, тъпите опити за смешки...
Вместо това Любо Нейков в ролята на пишман водещия беше по-скучен и от образите, на които се опитва да се присмее.
Абсолютен провал беше и скечът с Фицата, който отново се подигра на министъра на културата и не особено адекватното му первазно селфи. Да, посмяхме се на импровизирания клип на Аврамов, който той пусна в социалните мрежи още след гафа на министъра, затова и нямаше никаква нужда от "римейк".
Не на последно място усещането за пълен фарс се засили и от евтиния декор в неуютно малко студио и досадния насложен смях, който подсказва на зрителя къде е смешното на шегата. Не е смешно, тъжно е.
И докато човек гледа всичко това, не може да не се запита "Защо?". Защо до ефир стига нещо толкова недоизпипано, плоско и лишено от хумор?
Отговорът се крие именно в противоречието, с което този текст започна - имаме актьори, имаме сценаристи, но някак все не успяваме да ги окомплектоваме и да извлечем максимума от тях. Българският хумор остана закотвен на ниво "ведомствен стол в соц предприятие" и предпочете да върти смешки за блондинки, полицаи, големи цици и зли тъщи.
Той така и не успя да надскочи вицовете, които всеки ги знае, ама по малко по-друг начин, и да събере смелост да се шегува истински, да е хаплив, саркастичен, дори заядлив, ако се налага.
Затова и "Дъ шоуто" не е причина, а следствие, без което спокойно можехме да минем във вторник вечер...
