Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дай им да са тарикати в съветско време

Голямата мечта на българите Снимка: iStock
Голямата мечта на българите

Може ли да отгатнете коя е страната, в която саламът е по-важен от свободата, всички услуги са безплатни, държавата ти намира работа и всички взимат еднакви заплати?

За забележителна част от българите това е страната-мечта.

Утопията на средностатистическата единица у нас изплува с проучване на "Тренд" по поръчка на компанията "Интерпартнърс", а резултатите могат да накарат и родените по време на Прехода да се почувстват все едно е 1982-ра.

При подреждането на ценностите си участниците са поставили сигурността пред свободата, а когато са им поставили въпроса ребром - кое избирате: свобода или сигурност, 50% са посочили, че си искат сигурността, а 43% - свободата.

Интересно дали числата щяха да са същите, ако социолозите се бяха сетили да добавят "свободата да вариш ракия" сред възможностите, но да не търсим кусури, а да продължаваме нататък, защото анкетата става все по-любопитна и категорична.

90% от интервюираните са на мнение, че образованието и здравеопазването задължително трябва да са безплатни, а 79% споделят идеята, че всички трябва да взимат еднакви заплати. 81% пък смятат, че държавата е длъжна да им осигурява работа.

Видяхте ли сега призрака на Тодор Живков?

Донякъде това е нормално. Демокрацията и отпускането на каишката стават сиви, предсказуеми и обикновени. Напълно в реда на нещата е човек да се отпусне и да помечтае за по-приключенски и разтърсващ живот.

Да си фантазира, че когато види как съседът му се развява със западна кола и млада любовница, ще пусне един анонимен донос в ДС и колата, и любовницата ще бъдат отнети в полза на държавата.

Това, което не е нормално за мен е, че част същите тези хора си татуират Левски и Ботев по краката, но са с робско мислене по учебник.

Очакват някой да им каже къде да живеят, колко да харчат, къде да пътуват, какво да работят, как да кръстят децата си, за какво да си говорят, за какво да си мълчат, какво да мислят.

Изумявам се, че даже един човек би се отказал от тези си права по рождение, какво остава за половината българи. Сякаш казват на Левски и Ботев: "Много се гордеем с вас, мерси за свободата, но сега си я вземете, защото предпочитаме държавата-майка, в която се държим като пеленачета и не правим и крачка, без да ни наблюдават".

Какво толкова страшно има да си свободен да взимаш сам решения за живота си?

Вероятно идва от това, че свободата означава и лична отговорност, а повечето хора не харесват отговорността. По-лесно е да обвиняват имагинерната държава, отколкото себе си.

Отговорността за личния избор не е за всеки. Очевидно и за някои от младите хора, които се мъчат да открият как да имат хубав живот в хубав дом с хубави уреди и да карат прилична кола, без да работят. Общо взето - да са пълни хитреци на чужд гръб, било и то несвободни.

Със сигурност не помнят времената на жителството, разпределенията след ВУЗ, цензурирания печат и пропагандата телевизия, но са готови да ги върнат, стига да им се осигури най-основния стандарт за бит. И държавата да се погрижи, че никой няма да живее по-добре от тях.

В къщата-музей на Райна Княгиня има знаме с надпис "Свобода или смърт". Никой не пропуска да се снима пред него, а излиза, че поне за половината е по-важно да си купят кашкавал за вкъщи, отколкото да дишат без страх.

Много ми се иска да беше обратното, но комунизмът добре си е продал фантазиите, които на приказки могат да се получат.

На теория няма нищо лошо здравеопазването и образованието да са безплатни, но за да се случи, някак си трябва да научим лекарите и учителите да работят без пари. И да не свърши като в поговорката: "Точно научихме магарето да работи, без да яде, и то взе, че умря."

На теория и "приблизително еднаквите заплати" са възможни. Може да се получи като например един ден хирургът оперира, а метачката мете. На следващия ден - метачката оперира, а хирургът мете. Така ще е справедливо.

Същото може да се приложи и в други сфери. Например с учителите и багеристите. Един ден учителят учи децата, на следващия ден - багеристът. Няма експерти, няма кой да се хване за главата и да се чуди как е попаднал на тази земя.

За много българи точно така трябва да се живее. Това е страната-мечта и затова няма да спрат да се удивляват, че безплатни благинки няма.

 

Най-четените