Случвало ли ви се е да видите нещо във Facebook и да си кажете "Дано някой му е хакнал профила на този човек и той самият не го е написал това".
Подобни реакции поражда статусът на премиерът Кирил Петков, в който той призовава гражданите на България да дарят по една заплата (по неговия пример) за военна помощ за правителството на Украйна. Уви, не изглежда статусът да е дело на хакер... На втория ден на Великден просто бе родена велика псевдо-управленска глупост.
Колко цинично е подобно предложение от министър-председател на една държава, когато водената от неговата партия коалиция седмици наред не може да намери консенсус по въпроса с военната помощ и още повече - ОЩЕ ПОВЕЧЕ - това предложение да дойде в условията на постоянно растяща инфлация?
Решението на сякаш нерешимия за коалицията въпрос бива прехвърлено в ръцете на гражданите, докато Петков се хвали, че готви нова седянка... пардон, коалиционен съвет, и планира екскурзия с коалиционните партньори до Киев, за да видят от какво се нуждае украинското правителство. Прощавайте, но външният министър на Украйна Дмитро Кулеба не беше ли само преди дни в България и така ли не се намери някой, който просто да го попита?
И едно смело предположение: екскурзията до Киев няма да бъде платена от самите политици, а ще мине като правителствен разход, т.е. пак ще е от нашия джоб.
Както всъщност ще бъде и военна подкрепа за Украйна, ако парламентът вземе решение за такава, както си му е редът в една парламентарна република. Все пак това е идеята на изборите - гражданите да прехвърлят отговорност на група от хора, които да вземат важните за държавата решения, вместо да товарят отново гражданите с тях. И за тези решения да използват финансовия ресурс в бюджета, събран познайте от кого, а не да зоват същите тези граждани да даряват още средства от джоба си.
И то не какви да е средства, а "една заплата". Заплатка, бе, какво толкова? Всеки получава по цели 12 на година, в някои държавни сектори и повече. Нека не се лакомим! Да помогнем на правителството в нужда!
Не украинското, а нашето. Може и да им платим и водата, защото очевидно имат нужда от по един студен душ, за да осъзнаят нелепостта на ситуацията - как не само се чудят къде точно да си заврат главите, сякаш въпросът да се прати ли военна помощ на Украйна ще отмине, но и че на някого му е хрумнала идеята за дарителска сметка.
Правителството сякаш свикна цялата работа по въпроса с Украйна да я вършат гражданите - те да организират пристигането на украинските бежанци, те да им търсят жилища и работа, те да даряват дрехи и средства... Толкова се е харесала тази гражданска ангажираност, че сега вече в ръцете на гражданите отива и въпросът за финансиране на военна помощ.
Ако гражданите ще организират и плащат за всичко от компетенцията на властите - вече не само непряко през бюджета, но и пряко, какво точно прави правителството?
Къде са управленците?
Толкова ли не се намери един PR, който да каже, че дарителската кампания не е добра идея. Че ще бъде възприета не като жест и пример, а като прехвърляне от отговорност и признание за невъзможност на коалицията да реши въпроса? Като обида в лицата на всички онези, които очакваха промяна, които гласуваха за нея. На онези с минималните заплати. На онези, чиято пенсия не стига за храна, лекарства и сметки.
Предложението на Петков е особено цинично с оглед на информацията от преди няколко дни, че инфлацията е достигнала 12,4% за месец март на годишна база. Цените на стоките от потребителската кошница са нагоре с още 2,2% в сравнение с февруари, за горивата няма какво да говорим.
Прогнозите на икономистите са цените да продължат да вървят нагоре и в следващите месеци.
В същото време във финансовото министерство анализират и предлагат на коалиционните партньори за обсъждане мерки за справяне с растящите цени. И докато четирите партии "анализират и обсъждат", цените не чакат, а растат, докато джобове се изпразват по-бързо от желаното.
Нещо повече, както стана ясно по-рано през април, в проект на новата средносрочна бюджетна прогноза на същото това Министерство на финансите се предвижда минималната заплата да остане на ниво 710 лева до 2025 г., както и по-нисък темп при годишния ръст на пенсиите в идните години, въпреки нарастващата инфлация.
Това, което гори по-бързо от спестявания и заплати - дори без да даряваш една заплата за военна помощ за Украйна, са надеждите в способността на кабинета да управлява. Да намира бързо компромиси, да взима решения и да постига резултати.
А с оглед на опозицията и онези, които напират за влизане в следващ парламент, алтернативата не изглежда по-добра.
Страшно е да помислим пред какво ново предизвикателство може да се изправи четворната коалиция следващия месец, за което отново ще бъдем призовани да дарим пари. Може би за ремонт на улица? Може би за още една политическа екскурзия за Киев, ако след първата не стигнат до решение? Може би за бензин за правителствените автомобили?
О, почакайте - тези неща ги плащаме през бюджета. Но кой знае...
