Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Две ментета по-късно и се чувствам като руски олигарх

"Фалшивия пазар" в Истанбул и задоволството идват от добрата далавера Снимка: iStock
"Фалшивия пазар" в Истанбул и задоволството идват от добрата далавера

Тук е раят на фалшивия разкош.

Портмонета на Louis Vuitton, очила на Dolce&Gabanna, маратонки на Nike и часовници Rolex, за които може да се пазарите и накрая да купите за джобни пари. Стига да не изпуснете завоя от Капалъ чарши към най-големия пазар за ментета на Балканите - този в Истанбул.

Да дойдеш до града и да не си вземеш някоя изгодна имитация е като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Или поне на това мнение са десетките влогъри от YouTube, които се вживяват в ролята екскурзоводи, ориентирайки последователите си към най-добрите реплики.

Сред тях са и поддържащите канала World Nomad, които се разхождат между копираните марки сякаш са в "Дисниленд".

Някъде ментетата са на цени до 50% по-ниски от тези на оригинала. Другаде, като например главната улица на трамвайната спирка Laleli Universite, където чантите Chanel, Burberry, Prada, Giorgio Armani се продават от багажника на микробус или върху чаршаф, който бързо може да придобие формата на лесен за носене чувал, репликите струват много по-евтино.

Излишно е да се казва, че големият интерес е при изгодното. Големи групи от хора се скупчват като ръгбисти около стоката и започват да се борят за избрания цвят и модел.

Вижда се, че еуфорията е повсеместна. Сърби, хървати, румънци и българи, които от няколко седмици насам могат да пътуват до Турция с лични карти, горят от ентусиазъм да си купят нещо лъскаво. Нищо че след плащане луксът се опакова в найлонова торбичка.

Като оставим настрана контрабандата, основната причина за съществуването на този обичаен щрих от турския пейзаж е непреодолимата слабост на хората от Балканите към икономичните "дизайнерски" марки.

Разбира се, и на други места по света може да се видят сергии с имитации, дори на софийската Централна гара се появяват търговци, готови да ви пробутат "крадени парфюми", но никъде панаирът на фалшивия лукс не е толкова внушителен, колкото в Истанбул.

С море от клиенти, които остават доволни, въпреки че по някои от дрехите и аксесоарите името на бранда е сгрешено.

Нима на нашите географски ширини не знаем как да живеем без модата на световните гиганти, че държим на всяка цена да притежаваме да притежаваме дреха с логото на известна марка, пък била тази дреха и фалшива? Точно обратното. Нищо не говори по-красноречиво за широката ни непонятност от мода, както опашките пред ментета на истанбулския пазар.

Замисляли ли сте се защо масово българите и купувачите от страни, наши съседи, първо взимаме под внимание марката и едва след това се интересуваме от състава на дрехата? Не отдаваме значение дали плащаме за излъскан полиестер, щом отпред пише Gucci или Versace.

Може да ви прозвучи арогантно, но веднъж един парижанин ми каза, че докато те си купуват скъпи дрехи, за да се чувстват добре, на Балканите ги купуваме, за да изглеждаме добре.

Надменно е отвсякъде, още повече, че убеждавах същия човек, че в България нямаме режим на тока и не умираме поголовно от бедност. Но все пак не е далеч от истината.

Сред нас продължава да вирее комплексът на бедняка и подобно на всяка национална черта, от която зверски се срамуваме, използваме целия възможен реквизит, за да я скрием. Когато ти е важно да се знае, че не си от хората, които едва свързват двата края, ще ти е все едно дали пуловерът е от кашмир, ако няма популярно лого.

В този смисъл, дрехите за нас са по-малко удоволствие и повече средство за демонстриране на висок социален статус.

Вероятно това е тръгнало още от Бай Ганьо, който е циция, но дава мило и драго да го вземат за европеец, а може би е процъфтяло през 90-те, когато нищо не е напомпвало самочувствието, както някоя позната марка. Откъдето и да започва, тенденцията да си купуваме дрехи, които са синоним на лукс, продължава да живее и да се развива.

Докато за множеството хора на Запад удоволствието от шопинга не е само в притежаването, а и в избирането, разглеждането, търсенето и пробването на артикули, които ще се носят години наред, на "Фалшивия пазар" в Истанбул задоволството идва от добрата далавера.

Работата обаче е там, че самочувствието от носене на менте също е фалшиво.

Най-малкото е краткотрайно, понеже за разлика от естествените материи и истинските кристали "Сваровски", украшенията по репликите, включително и логото им, бързо се износват. След това се трупат в гардероба и се хвърлят на боклука, който и без друго е задръстен от разновидности на пластмасата.

Но да кажем, че пет пари не даваме за опазването на природата, защото ни се иска да изглеждаме като Коко Шанел. Тогава напливът за купуването на реплики може ли да бъде оправдан? Всъщност, ако и на една стотна ни пукаше за модата, щяхме да сме наясно, че качеството на дрехите стои много преди марката.

Няма никакво значение какво пише отпред, щом съставът е от форми на найлона.

Отделно от това, купуването на ментета не е инвестиция като пазаруването на дизайнерски стоки. Може и да изглеждат добре в деня, в който сте ги видели на пазара, но до няколко месеца гарантирано ще си покажат евтината цена, насърчавайки ви отново да пазарувате и да харчите пари, за да смените едната имитация с друга.

Рядко може да се видят места като "Фалшивия пазар" в Истанбул, където отношението от хората от Балканите към дрехите е толкова изразително. Екзалтацията, че може да се плува в "лукс" срещу дребни пари, е обща. Всеки се вълнува от лъскавата демонстрация на надписите, без да мисли колко дълго ще го носи, колко бързо ще го изхвърли и дали не си хвърля парите на вятъра.

Щом за няколко дни може да ви заблуди, че има банковата сметка на руски олигарх, вероятно купуването на целия този полиестер ще си е заслужавало.

   

Най-четените