Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Нови устни за бала" не е мода, а зов за помощ

Не е ли логично да се зачудиш защо някой би искал да съсипе лицето си, точно когато то изглежда най-добре в този си живот? Снимка: iStock
Не е ли логично да се зачудиш защо някой би искал да съсипе лицето си, точно когато то изглежда най-добре в този си живот?

Ако американците си имат своите Sweet Sixteen, то ние си имаме нашите Sweet Eighteen.

В България да си на 18 наистина звучи като сладка работа, най-вече защото на хартия вече си напълно самостоятелен човек, който сам отговаря за решенията си. Защото разполагаш със свободата да причиниш на собственото си тяло каквото ти душа иска.

На практика всеки, който е бил на 18, знае, че тогава си "ни риба, ни рак", a някой и друг съвет от по-възрастен не е излишен и може да спести изцепки с дълготрайни последици. 

Затова нестихващата тенденция да се подаряват на абитуриентите пластични интервенции е меко казано озадачаваща.

Ясно е, че за нашето гардже всичко даваме, особено когато се зададат баловете. С напредване на времето абитуриентският бал се издигна до висотите на "Оскарите", където нищо не може да е какво да е - рокля, костюм, грим, прическа, возилото, което ще отведе зрелостника до ресторанта.

Към това все по-често се прибавят я нов бюст, я нови устни, я нов нос...

Преди тези интервенции бяха желани само от почитателките на определен жанр. Откакто обаче маникюристката Мими след два изкарани курса умело боде хиалурон и филъри в лицата на все по-млади момичета, нещата започнаха да придобиват пандемични размери.

Какво пък толкова, казват си родителите, и бъркат по-дълбоко в портфейла, за да може дъщеря им да се прибере от салона с вид на OnlyFans дива. Детето-превръщащо-се-във-възрастен пък окрилено полита към Мими или, още по-лошото, към скалпела на някой д-р Е., който смята, че красивите жени няма нужда да работят.

Тийнейджърката, която не е момиче, но още не е и жена, не е виновна. Родителите ѝ са хората, които вместо щедро да спонсорират интервенциите, трябва да спрат и да се замислят, ако не са го направили до момента.

Ако едно момиче, още ненавършило и 20, се чувства толкова неуверено, че единствено скалпел и спринцовка могат помогнат, шансът да се превърне в жена със здравословно самочувствие е минимален. Затова е време родителят да е не само в ролята на горд създател, но и на ментор и съветник, макар че това усилие може да се окаже даже закъсняло.

Вместо със свито или не чак толкова свито сърце той да развързва кесията за силикон, хиалурон и други чудеса на козметичната индустрия, най-добре е да се запита защо детето му е несигурно в себе си и във вида си.

Годините малко под и малко над цифрата 20 са сред най-благодатните за една порастваща жена, защото бръчките са само думичка от рекламите на кремове за лице, пигментните петна са зловещ, но обикновено напълно непознат термин, и кожата има сияние и тургор, които с времето неминуемо си заминават.

Не е ли логично да се зачудиш защо някой би искал да съсипе лицето си, точно когато то изглежда най-добре в този си живот?

Детето може и временно да грейне от щастие с новите си, тунинговани устни, или бюста си, достоен за корица на мъжко списание. Този ентусиазъм обаче рядко е дълготраен, а когато си отиде, старата неувереност и самокритичност към тялото ще се завърнат с пълна сила.

Затова и желанието за нови скули, бузи, нос или каквото и да било друго на една не особено зряла възраст не е поредната мода, която щем - не щем ще приемем.

То е зов за помощ от един млад и все още несигурен в себе си човек, на когото не му трябва нищо повече от един родителски съвет: "Научи се да се обичаш такъв, какъвто си".

   

Най-четените