Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато образованието бъде шибнато от пропагандата

Бог ли избра този разказ за матурата на седми клас Снимка: БГНЕС
Бог ли избра този разказ за матурата на седми клас

Когато преди няколко години от МОН обявиха, че текстът за разсъждение при матурата на седмокласниците ще идва от банка с непознати произведения, си казах "Алелуя".

Най-накрая на някого в образователната система му хрумна, че безконечното папагалстване върху Елин Пелин и Йордан Йовков не е по вкуса на децата и поне за седми клас може да се направят някакви компромиси като се предостави по-съвременен текст, с по-близки проблеми до подрастващото поколение, с адекватен речник, който няма да налага на учителите да обясняват какво е чалъм, мерак, енфие.

Най-накрая социалистическия реализъм е оставен да си почива поне до зрелостните изпити. Но уви, това не се случи. 

Последният разказ, който беше изтеглен на националното външно оценяване за седми клас показа, че обещанията за промени в темите, по които ще пишат децата, са вятър и мъгла.

Или най-малкото, от образователното ръководство не са дотам последователни и загрижени за писмената мисъл на кандидат-гимназистите, че да ги изненадат с произведение, което им е по сърце, дава пространство за разсъждение, собствено мнение, а защо не - и литературен анализ.

Каква химера, какви утопични мечти, нали? Хайде да се върнем в реалността. За матурата на седмокласниците тази година от МОН се спряха на слабопознатия разказ "Талисман" на варненския учител по изобразително изкуство Красимир Бачков. Задачата на учениците беше да преразкажат (забележете!) текста от има-няма две страници.

Плиткият сюжет на творбата се развива горе-долу така - млад музикант и притежател на гайда, купена с тежката жертва на продадените бащини въдици, подарява на момиче в инвалидна количка талисман и момичето "оздравява". Край. Това е пресъздаването на текста в значимите му точки, което се изисква от кандидат-гимназистите.

Без капка намек за разсъждение, без да е направена и крачка към съвременното поколение, какво остава за свободен анализ и другите илюзорни "небивалици", които хубавата литература предполага и срещу които родното образование се опъва като магаре.

Може би се стига дотам, защото системата няма представа какво е съвременна литература, как да подбере произведение, което ще предразположи децата да изразят мнение, а може би и защото МОН отдавна страда от тежка институционална некомпетентност, която им пречи да обяснят смисъла на "Талисман" във вариантите на матурата за седмокласниците.

За художествената стойност на разказа може да се говори много. Със сигурност повече от неговия обем, но не смятам, че генералния проблем с творбата е, че тя съществува.

Красимир Бачков има правото да пише и това никой не бива да му го оспорва. Чудесно е, че има желанието да твори, похвално е, че намира средства и издатели, които да го публикуват. Сигурно внуците му много ще се гордеят с него. Приемливо е също, ако някое дете случайно попадне на негова книга и само реши да я прочете. Все пак става въпрос за личен избор. Също като личните политически убеждения на автора, впрочем.

Но когато министерството на образованието решат, че децата задължително трябва да пишат по този разказ, институцията трябва да посочи как точно "Талисман" излиза от рамката с канона на задължителните писатели по литература.

Ако идеята е децата да бъдат изненадани с произведение в духа на 2022., за да бъдат стимулирани да пишат, то с разказа на Бачков концепцията катастрофира оглушително.

"Талисман" е също толкова морализаторски настроен, задочно пропагандиращ някакви имагинерни мистични феномени като голяма част от класическата българска литература, но с по-беден речник и доста по-посредствен. Толкова че да може да се обобщи в рамките на един абзац.

Тогава защо МОН го избира? Това не е случаен текст, в който чиновниците са се спънали на път за работа. Подбран е, редактиран е, одобрен е, вероятно от екип, който няма представа, че една от целите на матурата е най-после да разпишат тези деца, а не да ги залъгват с предъвкваните теми на народното творчество от едно време, префасонирани в нова опаковка, но с едно и също звучене - за шевиците, носиите и самодивите. 

След 14 години матури на образователното министерство трябваше вече да им е светнало, че избраният материал е основната спънка пред четенето, качественото асимилиране и предаване на информация. Отделно от въпроса, че отдалечавайки се от съвременните интереси и течения, творбите по литература създават още по-широка дистанция с българските ученици.

Младото поколение, а и българското изкуството отдавна не се ограничават до писането за гайди, бъклици, лястовици и вълшебни кристали. И ако МОН не го проумеят до следващите матури, има опасност да се превърнат в поредния радетел за затъпяване чрез текстове.

   

Най-четените