Хляб, мляко, картофи, ориз... и кола.
Така изглежда малката потребителска кошница в България през последните години. Преувеличено? Съвсем не, след като дори за около 1000-1200 лева можем да се сдобием с автомобил.
Вярно, той ще е втора ръка, "нов внос" и "на реални километри", но ще е в движение и срещу някой и друг лев гордо ще се нареди до останалите най-малко 2,8 млн. регистрирани автомобили у нас*.
Така неусетно колата от поносим лукс се превръща във вещ, която смятаме, че ни се полага почти по Конституция.
Доказателство е не само грохналият автопарк, част от който се движи на магия, обвита във воал от мръсен дим и ни трови по улиците.
За това свидетелстват и воплите, които се надигат всеки път, в който се намекне за оскъпяване притежанието на автомобил и най-вече - на по-старо и по-цапащо возило.
Идеята за данък 500 лева на кола внос втора ръка се прие с шумно възмущение и боязливо утихна, за да няма сърдити. Само че с не по-малко ропот се посреща пълзенето нагоре в цените на горивата, обмислянето на по-скъпи винетки, настояването за по-високи данъци за старите коли...
Причината е, че автомобилите на старо са прекалено достъпни и се приемат за даденост.
Там са и само чакат да ги купим.
За нови така или иначе имат пари малцина, а държавата не предоставя никакви стимули в тази насока. Затова бизнесът с коли на старо процъфтява и на парите на флагмански смартфон получаваме нещо на четири гуми.
Ниската му цена пък сладко мами, че срещу тези "къси пари" повече никой няма да ни попречи да се движим и до близкия супер с автомобил. Често - съвсем сами на шофьорската седалка.
Оттам нататък самозалъгването като нищо може да стигне и до обобщението "Е, без кола не може".
Е, точно заблудата, че всеки задължително трябва да има евтина кола, превърна градския въздух в гнусна супа от кислород, азот и фини прахови частици, а страната ни - в автогробището на Европа.
Тази заблуда превръща иначе нормални хора в агресивна маса, която не иска и да чуе за живот без автомобил.
Която не може да си представи поне за два дена от седмицата да замени колата с колело, да походи пеш или да се качи на градския транспорт за няколко спирки. Или пък да плати малко повече, но да кара нещо по-ново.
Която се чуди дали пък все пак в новата Конституция не пише, че колата е гарантирана със закон. Лошото е, че този начин на разсъждение пуска дълбоки и яки корени, които ще изискват все по-дебел и мощен трион, за да бъдат премахнати.
А трябва да бъдат премахнати, защото в противен случай в не чак толкова далечно бъдеще ще се окажем погребани в скрап.
А още сега ще се наложи да преосмислим и приемем, че да имаш автомобил е лукс и грижи, за които няма кой друг да плаща, освен ние самите.
И че ако се окаже непосилно да плащаме, не държавата е виновна, а ние, защото не сме пресметнали правилно въобще по джоба ли ни е да имаме кола.
___
*По данни на КАТ за 2022 г. регистрираните автомобили у нас са 2,8 милиона на брой.
