Дали шофирането е приятно или изнервящо в повечето случаи зависи не само от моментното ни настроение, но много често е свързано и с останалите участници в движението. Няма как - трябва да се съобразяваме и с тях, нали?
Не всички обаче мислят по този начин.
Всъщност някои мислят твърде много, а други пък изобщо не го правят, създавайки изнервящи и неприятни ситуации на пътя заради своите навици. Или пък липсата на такива. Лично аз използвам автомобила си всеки ден и ги срещам непрекъснато.
Сигурен съм, че и някои от вас също са се сблъсквали с тези типове душмани на пътя:
Гневните
И аз се изнервям, само че предимно от тях. Опасни, досадни, нетърпеливи и всъщност рядко са прави за нещо. Ще крякат, ще псуват и ще споменават и родните ви, докато не срещнат някой по-гневен и най-вече по-едър от тях, който реши да попита малко по-отблизо дали е чул добре как е бил наречен.
Няма значение дали става въпрос за кисел чичо на средна възраст, който ви псува, защото сте си позволили да пресечете на пешеходна пътека, а пък той точно в този момент не ги е чувствал нещата точно така, или пък за онзи със скъпарската кола, който си мисли, че тя му е дала привилегията свише да паркира където си реши и реагира като ужилен, ако някой повдигне въпроса.
Вечно бързащите
На тях най-любимият им инструмент в колата е лоста за дългите светлини. Толкова го обичат, че не го изпускат, докато карат с 220 км/ч в крайна лява лента на магистралата. И, ако някой, не дай си Боже, не им направи моментално път, то тогава се лепват за бронята му и го притискат, докато не си освободят пътя. И така до следващата кола отпред.
Друг тип подобни досадници решават, че не им се чака на светофар за завой, и смятат, че могат да си завият през две ленти и да засекат няколко коли. На кого му пука? Нали в крайна сметка са спестили няколко минути.
В противен случай ще им се наложи да ползват другият им любим инструмент - клаксонът - когато светне жълтата светлина на светофара. Просто защото тези пред тях имат неблагоразумието да чакат зеленото, преди да тръгнат. Наглеци!
После пък бързаците ще дадат газ до ламарината, за да изпреварват тези пред тях и ще сменят ленти, без да ползват мигачи, сякаш гонят най-висок резултат в Subway Surfers.
Наистина възрастните
Добре де, всички сме тръгнали натам и не всеки по-възрастен човек задължително е кофти шофьор. Но някои от тях наистина могат да късат нерви. Карат безкрайно бавно, когато и където не трябва да го правят и могат да направят солидна опашка зад себе си.
Да не говорим пък за рисковете вследствие от отслабено зрение, слух или забавени реакции. Понякога симпатичните баба или дядо зад волана могат да бъдат не само изнервящи, но и опасни.
Каките с тежкарски автомобили
Как и по какъв начин са се сдобили с нова G-класа не ни интересува, разбира се. Факт е обаче, че много често подобни индивиди управляват непропорционално големи автомобили в сравнение с усещането им за пространство.
Казано с малко по-прости думи - не знаят как да ги карат тия грамадни джипки. За сметка на това пък самочувствието и арогантността им на пътя много често съвпада с размера на автомобила.
Не е нужно да имаш диплома по физика, за да управляваш подобно нещо, но пък и не е чак толкова сложно да прецениш кога можеш да се разминеш с някого в тясна улица и кога не можеш.
Мултитаскърите
Да си джиткаш на телефона, да ядеш, да се гримираш, да викаш на децата/гаджето/някой си - не е добре. Разсейваш се и засичаш онзи нервака от началото на текста и тогава какво правим?
В крайна сметка никой пост или лайк в Instagram не е толкова важен, че да не може да изчака малко.
