Наглост в особено чудовищни размери - това е първото нещо, което ми идва като коментар покрай убийството на 32-годишната Кристина в София, чието тяло беше намерено, затворено в багажник на кола миналата седмица.
Изисква се наистина много, много егоизъм, егоцентризъм и чиста наглост, за да извършиш подобно внимателно планирано престъпление.
Не просто да си помислиш, че можеш да разполагаш както си поискаш с живота на жена, с която си бил интимен, но също така да намесиш в "отмъщението" за нараненото си его свой приятел, както и жената, с която живееш в момента.
Ако всичко, което прокуратурата твърди за обвиняемия за това убийство - Калоян К. - колега и бивш интимен приятел на убитата Кристина, е вярно, това ще се превърне в един от онези учебникарски случаи, които се дават за пример, когато се говори за всичко нередно в системата.
Защото когато имаш мъж с две присъди - за заплаха към една своя бивша приятелка и за палеж на колата на новото гадже на друга, а след това същият човек извърши убийство на трета своя бивша - това показва опасна липса на внимание от страна на закона.
Превенцията на домашното насилие и насилието над жени у нас е някъде между "девета глуха" и "последната дупка на кавала", когато става въпрос за политически приоритети.
Истанбулската конвенция, която предлагаше поне някакви опити за решения в тази област, беше низвергната като някакъв таен кабал да се узаконят "джендърите" у нас. Обещанията, че ще се вземат други, алтернативни мерки в посока защита на жените от насилие въз основа на пола пък се превърнаха просто в поредния повей на вятъра, заминал си без следа.
От МВР в момента се оправдават с това, че жертвата не е подала жалба и затова не са имали повод да се намесят. Това е така, но си струва да се замислим много по-сериозно върху въпроса защо у нас не се подават жалби за подобен род насилие и тормоз.
Защо Кристина, въпреки че е била жестоко тормозена психически и заплашвана от бившия си, е решила да се обърне към неправителствена организация, но не и към полицията? Защо хиляди други жени, жертви на психическо насилие, също избират да си замълчат пред това да се изправят пред полицаи, които с тънка усмивчица биха ги накарали да доказват всяка от думите си?
МВР има своята ефективност по отношение на случаите на домашно насилие, но за жалост, когато вече има извършено престъпление. Преди това униформените няма как да се намесят, тяхната роля не е на превантивен орган.
Уви, като цяло липсва единен национален център за жертви на домашно насилие, който да служи за запълването на тази празнина, която сега само неправителствени организации се опитват да запълнят с малкото си ресурси.
В момента при много сигнали за насилие служителите на реда са ограничени силно от закона и правилата, по които могат да действат (понякога до моменти на абсурдност). Понякога обаче професионалното им претоварване води до прегаряне и липса на каквато и да е емпатия към пострадалите от насилие.
А когато говорим само за психически тормоз, изразът "Ходи го докажи" пасва твърде добре.
Твърде често насилниците са прекрасни манипулатори, умели в това да доказват на всички, че в тях няма нищо лошо, а жертвите им преувеличават и само се опитват да ги очернят. В много случаи властите подхождат с чисто пренебрежение, просто защото не виждат посинени очи и избити зъби. И така, докато не стане твърде късно.
Само от началото на годината 11 жени са били убити в случаи с явно насилие на полова основа. Още 22 през миналата година. И още 27 през 2021 г.
Черната статистика едва ли ще започне да се подобрява от само себе си, ако не се вземат мерки.
Ако не започнат да се проверяват по-внимателно сигналите за домашно насилие и тормоз. Ако не започне да се работи не само с жертвите, но и с насилниците - посещения при психолог и активна терапия.
Ако още от училище не започнем да втълпяваме на децата идеята, че всеки човек има живот и достойнство, които не трябва да бъдат потъпквани. Че ако някой не те обича, както искаш, или не изпълнява прищевките ти, не ти дава правото да почерняш съществуването му.
Нещо повече - ние самите като общество трябва да започнем да говорим повече по темата, да изискваме повече както от властите, така и от себе си. Да спрем да оправдаваме насилието, защото някой си го е "просил", независимо дали става въпрос за устата съпруга, някой, който те е блъснал в дискотеката, или кофти шофьор на пътя.
Уви, до момента отново и отново продължаваме да обсъждаме тези теми в едно бъдеще несвършено време, сещайки се за тях от убийство на убийство.
А след всеки такъв случай остава гнусното чувство, че се проваляме като общество.
