Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Следващият път ще я прескочат и ще затворят вратата след себе си

Персонифицирането на всяко насилие води до феномена “секи сам си преценя”. И разговорът приключва. Снимка: iStock
Персонифицирането на всяко насилие води до феномена “секи сам си преценя”. И разговорът приключва.

Преминавам за пореден път през всичко написано и казано по случая от средата на миналата седмица с пребитата до неузнаваемост и захвърлена на стълбите гола и боса жена в софийския квартал "Хаджи Димитър".

Информацията, както обикновено, се повтаря като снимка - цитатите са еднакви, фразите също, често цели пасажи едни и същи. Фактите са следните:

Един мъж три дена бие една жена в дома им. В края на тази серия тя се озовава в "насипно" състояние на площадката пред асансьора. Там я намират съседи и подават сигнал.

Мъжът се е затворил в апартамента, а когато на място идват органите на реда, се е барикадирал и пет часа се прави, че го няма. Междувременно пребитата явно е отведена в болница.

По-късно прокуратурата се произнася, че неадекватността, обезобразяването ѝ и "насипното състояние" са резултат от... лека телесна повреда. Леката телесна повреда е престъпление от частен характер, което означава, че се преследва по тъжба на пострадалия. На практика е нужно жертвата да докаже извършеното престъпление по реда и правилата на НПК.

В случая, може би поради разтръбяването, по прокурорско постановление мъжът трябва да е задържан за 72 часа.

Според съседи обаче той си бил у дома и си ремонтирал външната врата. Дали това е факт не знаем. Но знаем, че пет часа пред същата тая врата на барикадиралия се престъпник, в кандърми и убеждения да излезе, са прекарали две дузини полицаи и един психолог.

От свидетелски показания, цитирани от OFFnews, разбираме още, че накрая, когато хуманно и кротко биячът е посрещнат от загрижените за него органи на реда, се завъдил ведър дружески разговор между него и тях, тъй като в качеството си на бивш шофьор към МВР болница, той им бил колега.

Ведомствената близост отключила определена лекота в разговора, в който, както твърдят очевидци, полицаите се хихикали, а насилникът им обяснявал, че пребитата просто е "от друго стадо".

Да обърнем внимание на още един факт - т.нар. персонализиране на двете страни в този пореден случай на насилие - насилникът и жертвата.

За него знаем, че се казва Орлин Гигов, че е на 47 години, има криминални регистрации и този побой над жена му е пореден. За нея знаем, че е с инициали К.С.

И още нещо - натрапчиво се повтаря във всяка информация по случая, че е украинка.

Давам си сметка, че натъртването на този факт е трик за привличане на внимание - съдбата на украинския народ в момента и без друго е достатъчно трагична, а тук, в мирни и домашни условия, някакъв си позволява да малтретира именно жена с такава народност.

Но зад този на пръв поглед не толкова значим факт, се крие цялостна обществена нагласа. И тя, уви, е подета и от медиите, които не осъзнават по-голямата картина от това да предизвикат съчувствие и в някаква степен чувство на обществен срам.

Да, основателен срам, че вместо човешки да помагаме на украинските хора, тук даже по домашно ги бием...

Нужни са две уточнения. Първо, не ние, българите, сме пребили жената от Украйна - Орлин Гигов го е направил.

Това обаче не тушира неудобството от описаната приятелска раздумка между полицаи и насилник в края на екшъна. Нито пък наложилото се като едва ли не приемливо обяснение, че боят над външните за"стадото", е в реда на нещата.

И второ, не би трябвало да има каквото и да е значение нито откъде идва, нито от каква народност, цвят на кожата или религия е пребитата - важно е, че е поредната жена, смазана от бой от по-силен от нея, от мъж.

Наблягайки непрекъснато на факта, че К.С. е украинка, медиите реално изместват тежестта на побоя от това, че е недопустим по принцип в междучовешката комуникация, към това, че е над някой, който е осъзнат като "друг", като "различен".

И така косвено обслужват насажданото в съзнанието на една немалка част от обществото мислене за другия не просто като чужд, а като по-малко стойностен, с по-малко или с ограничени права, след като е на наша територия.

Такъв, дето можеш да го пребиеш, защото животът му не е ценен, след като не принадлежи на твоето стадо. Реално силно предизвиканата обществена реакция така отново е разделена на две - едни, които се възмущават, защото е пребита жена, и други, които тайно си казват "абе, айде бе, някаква си украинка...".

Тук спираме да говорим за хуманизъм и развито обществено съзнание. Когато към този хор още на самия терен на престъплението припяват (или по-точно "хихикат") и служители на реда, спираме да говорим и за законност.

Хайде да осъзнаем колко е важен този детайл с определенията! Да си спомним онези стотици заглавия по български медии, в които вместо просто престъпник, се уточнява (когато това е възможно), че извършителят на едно зло деяние, е например циганин.

У нас разбирането, че наистина всеки живот е ценен, за съжаление все още е прохождащо.

Заради това подобно уточнение мигновено разделя общественото мнение - едни си казват "ооо, това не се отнася до нас, "чистокръвните българи", а други - "ами ето, циганин! Циганите така правят!".

Сега на мястото на "циганин" сложете всичко друго, което у нас се приема за "различно" в онзи негативен смисъл - гей, лесбийка, чернокож, арабин, мюсюлманин, евреин... И ето ви го добрият, стар и идеално подмолно работещ трик на пропагандата и управлението на общественото съзнание - първо в чувството за общност посади идеята за отчужденост!

После ги противопостави, като извадиш чуждия и го дефинираш като такъв. Вземи си семки и чаша бира и седни да гледаш! Нямаш никаква друга работа, освен да се "наслаждаваш" на сеира и да наблюдаваш как човеците стават по-малко човеци.

И как МВР първоначално "пропуска" да упомене този случай в сводките си. Прави го ден по-късно, като в тях става дума за барикадирал се в апартамент мъж, с когото се разговаря, за да излезе.

Нищо, че за тази акция са пратени на място цели 25 човека. И нищо, че всички те прекарват повече от половин работен ден там в чудене дали влязат в апартамента и да извадят насилника или да го терапевтират и обработват, докато сам излезе.

Както каза депутатката Елисавета Белобрадова в пост във Facebook, институциите са неподготвени в реакциите си по такива случаи.

Ще добавя, че не е само неподготвеността им и реално малките възможни законови ходове за тях в подобни случаи. По-лошото е, че те съвсем "човешки", в лично качество, се оказват симпатизанти на насилника. Защото е от "стадото" ли, защото е българин, а тя не е ли, или пък защото е "наш човек, колега", не знам...

Ако така персонифицираме случаите на домашно и всякакво друго насилие, нищо не правим. Защото винаги ще има "е, да, ама..." - да, ама той е българин, пък тя не е; да, ама те, бежанците, са "такива" (?!); да, ама тя кой знае дали не го е подразнила и дали не го е използвала"...

Точно както се случи с признанието на актрисата Диана Димитрова преди два месеца - веднага всичко се постла с "факти" за нейната "неадекватност", а неназованите пряко заподозрени започнаха да стават любимци на народа.

И няма лошо да са такива, ако се докаже, че са несправедливо обвинени, разбира се. Но дотогава, след като не е доказана нито вината, нито невинността им, няма нужда да се дърпа емоционален ластик.

В случая с О.Г. , който пребива К.С. важното е същото, което е важно във всеки друг подобен случай - има упражнено насилие! А насилието е не-до-пус-ти-мо!

Без значение кой какъв език говори, колко е висок, какви са на цвят очите му - недопустимо е!

Може да бъде оправдано единствено в случай на самоотбрана. След пет часа размотаване, насилникът от нашия случай излиза от барикадата си с драскотина на ухото. И, разбира се, пледира самозащита. Това по принцип е първото, което един бияч прави - да обърне перспективата, за да може публиката да започне да се съмнява в преценката си.

Ще си каже "е, да, и аз на негово място..." и ще потъне в упойващо егото удоволствие да мисли, че "сам си преценя". Има си то крушка опашка...

И ето така поредният нечовешки акт на побой започва да става не толкова важен.

Самото деяние се затрупва с неважни подробности, които нюансират дотолкова престъплението, че за някои то престава да е такова. Други дори се хихикат над него.

Преди по-малко от година полицията в малък български град се беше вдигнала на крак да спасява мъж, който заплашваше да се самоубие. Беше се покачил на една топола и крещеше оттам, че ако не доведат жена му, ще скочи.

Жена му в този момент беше в защитено жилище, излягала от пореден побой и решена този път, след 25 години тормоз, завинаги да си тръгне.

В името на живота на покачения на тополата, местната полиция, подкрепена от колеги от столицата, се натовари на автомобилите и поведе цялостна процесия от роднини и съседи на самоубиеца към... защитеното жилище.

После изпълниха желанието му - натовариха "жертвата" и му я доставиха в подножието на тополата да го увещава да слезе. Тя това и направи - оставаше ли и нещо друго, при положение, че вече нито беше защитена, нито беше уважено правото й на сигурност?! И тя отново се оказа подчинена на желанията на насилника си, този път с подкрепата на полицията.

Срещнах се с тази жена два дни след събитието. Разказваше как викала под тополата "слез, бе, ето ме, обичам те, оставам при теб, слез...", за да му спаси живота.

И как после, след като пишман самоубиецът слязъл, я натоварили обратно в полицейската кола и я върнали във вече компрометираното защитено жилище.

Тя не осъзнаваше как за пореден път е била употребена. Щом полицията използва една жертва, за да спаси безценния живот на нейния насилник, как да очакваме обществото да има хуманно разбиране по проблема с насилието над жени?!

Ми няма да има - все едно едно изнасилено дете да го доведеш до педофила, който се е гаврил с него, за да го завие с одеалце, ако му е студено...

Извинявайте за шокиращото сравнение, но си е така. До такива изродени представи за помощ води неосъзнаването на това колко е дълбок и важен проблемът с насилието. Нужно е да вдигнем главите си от конкретиката и "да, но"-тата, за да да говорим за него като за диващина и престъпление, каквото то е.

Добрата новина в казуса от онзи ден в квартал "Хаджи Димитър" е, че все пак хората наоколо са подали сигнал до полицията. Това дава надежда да мисля, че осъзнаването на общата ни отговорност се случва.

Лошата новина е колегиалното съчувствие и общия дух на веселост (описани от свидетелите) в един категорично ужасяващ сюжет. В този смисъл няма да се учудя, ако наистина се окаже, че 72 часа арест за извършителя, са време, дадено му да си пооправи вратата на апартамента.

Това обаче е малкото последствие. Голямото е, че разочарованието у хората от действията или бездействията по този случай ще ги накара следващия, когато видят жена в насипно състояние на междустълбищната площадка, да я прескочат.

И с плюене в пазвата да затворят вратата след себе си.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените