Декември е бил специален период от годината, много преди да започнем да го наричаме Коледа. За древните гърци това е било време за разгул, пищни празненства и угощения в чест на бога на плодородието и виното Дионис.
В Древен Рим декември бил времето за Сатурналиите - празници в чест на бог Сатурн, богът на плодородието и земеделието.
Древноримският поет Катул ги нарича "Най-добрите дни", а началото им е още на 17 декември. Много историци смятат, че именно тези тържества служат за основа на Коледния цикъл от празници, който честваме и днес.
Сатурналиите също започвали с церемония, подобна на църковно богослужение. Римляните от висшата аристокрация посещавали храма на Сатурн, преливали зехтин в специални съдове пред статуята на бога и пренасяли жертвени прасета в негова чест.
Други ритуално поставяли в краката на скулптурата храна - плодове, зеленчуци, жито - за да удовлетворят вкусовете на Сатурн. След тези обичаи, спазвани с изключителна педантичност и отдаденост, жертвоприношението на прасета продължавало, защото започвал изобилен банкет, на който всички били поканени.
В този период на вакханалия се случвало рядко явление - роби и господари ставали равни, гуляели заедно рамо до рамо на отрупаните маси и се държали един с друг като стари приятели.
Случвало се след порядъчен запой пияни господари да освободят робите си и да ги направят пълноправни граждани на Древен Рим. Преяждането се възприемало за напълно нормално, както и повръщането след него, за да може тъпченето да започне наново.
Фриволното сексуално поведение, разбира се, също никак не било учудващо. През това време работата почти спира, сделки не се сключват и огромна част от нормите за добро поведение отпадат.
Нищо не се приемало за прекалено, дори пиянстването, преяждането, залаганията на карти и зарове, пеенето по улиците.
И така до 23 декември, когато идва друг обичай, силно напомнящ на Коледа - размяната на подаръци.
Поетът Марциал описва някои от най-честите подаръци на Сатурналиите, сред които са глинени фигурки на боговете, златни накити, тамян, украшения за коса и угоени прасета.
Популярни дарове били и свещите и маслените лампи, защото празникът е пряко обвързан със зимното слънцестоене и нарастването на деня.
Непосредствено след края на Сатурналии денят започва да нараства и древните римляни приемали, че това е невероятно важен повод за отбелязване.
Марциал отделя много време в поезията си, за да описва подробно и старателно различните светила, които се подарявали на 23 декември и които включвали и свещници, лампи от теракота и слонова кост, преносими лампи за една свещ и лампи за спалня, които светят по-слабо.
След това, на 25 декември, в Древен Рим се чества Рождеството на непобедимото слънце. Познато, нали?
Въпреки силните прилики с коледните празници, историците не са твърде категорични дали Коледа е пряк наследник на Сатурналиите и почитта към слънцето и неговото възраждане.
Някои вярват, че след като Рим масово приема християнството, датата 25 декември, запазена за едно тържество, просто е отредена за друго. Вместо непобедимото слънце се ражда Спасителят Исус Христос, а римляните не се затрудняват да помнят нови дати, на които да празнуват.
Други спорят, че още преди официалното обявяване на 25 декември за Коледа се знае, че на 25 март Дева Мария получава вестта, че е бременна с Христос.
Консенсусът гласи, че коледните празници са сбор от редица европейски традиции - скандинавското Юле, древноримските Сатурналии и Рождеството на непобедимото слънце, както и древногръцките Дионисиеви празници.
Най-важна оставя вярата и оптимизмът, с които тези уютни дни идват. А и напомнянето, че оттук нататък денят бавно, но уверено започва да става по-дълъг и по-светъл.
