Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на толерантността или Диктатура на толерантността

Сблъсъкът на крайности не води до решаване на проблеми, а само до влошаване на ситуацията Снимка: БГНЕС
Сблъсъкът на крайности не води до решаване на проблеми, а само до влошаване на ситуацията

Сред ангелите на Victoria's Secret вече присъстват закръглени, бременни и транссексуални модели, а концепцията за избиране на жени, които принадлежат не на реалността, а на фантазията, вече е в миналото.

След истински срив в продажбите на компанията и редица обвинения в сексизъм, старовремско мислене и липса на разнородност, резкият завой в маркетинга изглежда като най-естественото решение. А радостта от подобно развитие сякаш е логичната реакция.

Първосигнално изглежда, че сме се запътили към еволюционен връх - сякаш ставаме по-добри хора и в резултат на това - по-добри потребители. Ставаме по-толерантни и по-широко скроени. Готови сме да приемем всекиго с отворени ръце.

Е, всеки, който не противоречи на нашия начин на мислене.

Всеизвестен парадокс е, че дори толерантността в едно общество се въвежда чрез диктатура. Всяка промяна, която не идва от вътрешната потребност и свободния избор, може да бъде направена единствено чрез тяхното грубо ограничаване. Важно е сериозно да си зададем въпроса за легитимността на наложената по този начин толерантност.

Разплакващо наивен е опитът на лявото движение да отрече диктаторските способи, с които си служи - контрол над словото, пазара и медиите, който прави изразяването и подкрепянето на различни мнения опасно.

Ставаме свидетели на награждаването на най-цветните и политически коректни филми, на икономическата смърт на политически некоректните фирми, на творческия залез на нетолерантните.

Джоан Роулинг си спечели публичен линч след смелостта да използва думите "хора, които имат менструация" и да изрази различното си, но далеч не нетолерантно мнение по отношение на транссексуалните. Нейни колеги и фенове побързаха да хвърлят виртуални камъни по нея, за да се разграничат от позицията й.

Канадският професор по психология Джордан Питърсън беше демонизиран от крайнолевите медии заради изказвания, които посочват диктатурата над езика.

Макар и ненадминат в прецизното говорене, той остана силно неразбран от редица журналисти и воини на толерантността. Неговото твърдение, че свободата на словото бива опасно ограничена чрез налагането на полово неутрални местоимения, предизвика лавина от гневни реакции.

Интелигентни и образовани хора, които все някога в живота си са чели или поне чували Оруел, са се захванали с радикална промяна на езика, която приемат за естествена и полезна. Науката отстъпва смутено, а университетите, които би трябвало да бъдат нейни храмове, проповядват леви идеи с непоколебимостта, с която алтернативна тийнейджърка посяга към синята боя за коса.

В България силно изоставаме от световните тенденции и смутено стоим в задните редици на либералността.

По какви макро и микро причини се озоваваме там е твърде дълга тема. Но тъкмо поради разположението си можем да видим как се сблъскват пропагандираната толерантност и традиционалистките възгледи.

Традиционалистът, който досега само леко е повдигал вежди при споменаване на различните, вече става агресивен, а аргументите му се обогатяват от крайността на лявото движение. Reductio ad absurdum - чрез позоваване на най-нелогичните и фрапиращи либерални приумици се осмиват и всички смислени идеи, които движението защитава.

Но това изобщо не е най-страшното. Страшна е агресията, която се провокира от сблъсъка на крайности и унищожава всякакъв опит за постигане на хармония.

Първият опит за гей прайд в Бургас завърши с хвърляне на димки, краставици, яйца и пластмасови бутилки с вода. Паралелно на него беше проведено и шествие на традиционното българско семейство, което за пореден път се почувства заплашено от парада. Чрез тези две противоположни прояви различните позиции се отчуждиха още повече и направиха срещата на възгледите си малко по-невъзможна.

Засили се висцералната непоносимост, която изпитват един към друг представителите на двете крайности.

Страхът от насилственото налагане на либералната идеология задейства първичен страх и агресия у десните. А лявото се превръща от потенциален спасител на различните в поредна причина за тяхното сегрегиране.

Причинита е в това, че истинската толерантност е не политически, а личен акт - тя е резултат не от забрани и насоки, а от сближаване и осъзнаване, че приликите между човешките същества неизбежно са повече и по-важни от разликите.

Историята показва, че дори хора от враждуващи нации могат да седнат на една маса и да видят отвъд няколкото конфликтни точки помежду си.

Когато през Първата световна война в седмицата преди Коледа британски и германски войници, воюващи на Западния фронт, прекосяват окопите, достигат до ничия земя и заедно посрещат празника, на бойното поле има мир, макар и само за броени дни. Този мир е много по-значим от цялата война, защото е доказателство за живителната сила на свободния избор.

И все си мисля, представяйки си тези войници и тяхното късче ничия земя, на която съществува Коледа, че различията могат да бъдат приети, с тях може да се живее, да се празнува и обича. Могат да се прекратят военните действия.

Но трябва да се намери ничия земя, трябва да се намери пространство, което да е по средата, да е на равно разстояние от крайностите и да ги балансира. Лявото, такова, каквото е сега, не може да свърши тази нелека задача. Напротив, то само влошава ситуацията.

Поглеждам отново моделите на Victoria's Secret - закръглени, бременни или транссексуални, разнородни и напълно нехарактерни за класическата идея на бранда.

Поглеждам и към Бургас, където улиците са белязани от изблиците на омраза и нетърпимост, а по тротоарите все още се търкалят счупени яйца.

И се замислям колко измамно си приличат утопиите и антиутопиите в началото.

Най-четените