Въобще не мога да пея, но чуя ли първите акорди на "Jolene", бързо забравям несъвършенствата на гласа си.
Мелодията е позната на всяка раздрънкана китара, а текстът - близък до всяка жена. Всички сме правили кавъри на Джолийн - от напълно пияни, спорно талантливи хипита край лагерни огньове до най-големите имена в музикалната индустрия.
Но преди Бионсе никой не си е позволявал да пренапише емблематичния текст.
Джолийн със своите огнени къдрици и смарагдовозелени очи може да вземе мъжа ми с лекота. Докато пея, я виждам - въплъщение на съвършенството, достойна за възхищение, нежна и заплашителна в своето изящество. Борбата с нея е непосилна, а ужасът - непоносим, защото тя е абсолютната съблазнителка. Да я победя е невъзможно, но мога да я помоля за снизхождение. "Джолийн, моля те, не вземай мъжа ми!"
Доли Партън има конкретен образ в главата си, когато пише песента - червенокоса банкова служителка в Нaшвил, която флиртува със съпруга ѝ. Въпросният съпруг все по-често се присеща, че има работа в банката. На Доли често ѝ се налага да пътува извън Нaшвил и у нея се надигат куп страхове и несигурности.
Песента е включена в залата на славата на "Грами", както и в петстотинте най-велики песни за всички времена, събрани от сп. "Rolling Stone". Майли Сайръс и The White Stripes са само малка извадка от изпълнителите, които са направили кавъри на "Джолийн".
Има нещо неустоимо в мелодично изплаканата молба, която вербализира неизречените женски страхове. Винаги има някоя по-млада, по-красива, по-нежна, по-друга жена, която би могла да отнеме обичания мъж.
И срещу тази заплаха няма работещи оръжия.
На 29 март тази година излезе най-новият албум на суперзвездата Бионсе. Името му е "Cowboy Carter", жанрът е кънтри, интересът е очаквано огромен, "Jolene" е променена до неузнаваемост.
Версията на Бионсе звучи като заплаха с физическа саморазправа, отправена от третокласник. Лирическата героиня грам не се притеснява от въпросната Джолийн ли беше, каква беше. Тя даже я предупреждава да не се вясва до мъжа ѝ (иначе предполагам, че ще се разхвърчат червени екстеншъни). Бионсе си ѝ казва да не се опитва с мъжа ѝ само защото си мисли, че може.
Да се подразбира, че не може.
Вие можете сами да си прочетете целия текст, но с две думи идеята е, че Джолийн е хубавка, в това спор няма, но да не се подразбира, че ще успее да открадне мъжа на Бионсе (която му е отгледала децата, че и него е отгледала, познава го по-добре, отколкото той сам се познава). Да не се опитва червенокосата, тя очевидно е отчаяна. Иначе горко ще съжалява.
Преразказът е непълен по логистични причини. Версията на Бионсе е с двойно по-дълъг текст от оригинала, явно вдъхновението е било неукротимо. Въздействието обаче е меко казано спорно.
Докато класическата версия докосва възпаления нерв на скритите несигурности, които жените носим и непрекъснато опитваме да преработваме и укротяваме, то модерната звучи като комичен опит за отричане на реалността.
Бионсе отдавна е известна със своя уклон към феминизма и тази преработка е пореден пример от кариерата ѝ. Защитниците веднага ще кажат, че новата "Jolene" овластява жената и ѝ дава сила. Струва ми се, че един от проблемите на тази силна лирическа героиня е, че подозрително прилича на лирически герой (и то - токсично мъжествен) - звучи груба, физически заплашителна, тотално отрича слабостта си и е готова да вкара един тупаник на всеки, който ѝ възрази.
Пак влизаме в неприятната крайност на феминизма, при която жените се превръщат в мъжете, които най-много не харесват.
Друг проблем е тоталното отричане на една напълно валидна емоция - страхът, че партньорът ти може да бъде отнет. Отнемането не е справедливо, не е честно, въобще не е редно, болезнено е и е кошмар за всяка обичаща жена. Отричането на страха и скриването му зад непривична агресия просто не работи.
Не работи в живота, не работи и в изкуството. Версията на Бионсе не може да се сравнява с оригинала главно защото е емоционално неискрена. Текстът е идеологически, той много добре си върши работата теоретично, но в същността си е лъжлив.
Интересното е, че въпреки че новата "Jolene" уж е феминистка песен, вниманието на лирическата героиня отново е насочено към другата жена - в този случай не с молба, а със закана.
Отговорността за верността на благоверния съпруг пак е навсякъде другаде, но не и у въпросния мъж. От него жената не търси реакция или отговорност. Ако бъде съблазнен - виновна е Джолийн и ще си понесе кютека.
Много още може да се пише и чете по темата, интернетът в момента избухва и може да предложи куп интересни анализи, както и откровени заяждания. Чудесно би било, ако тази спорна песен провокира дискусии за феминизма.
За мен едно е сигурно - няма да пея новия текст край лагерен огън.