Неведоми за обикновения зрител са причините, поради които продължителността на "Ергенът" нараства с всеки сезон.
Докато първите две издания що-годе се побираха в разумното ограничение от два часа, то последното сякаш се е устремило към безкрайността. Тук Мечо Пух би възкликнал с лепнеща от мед уста "Колкото повече, толкова повече".
Да, ама не. Не се припознавам в мечешката логика. Моят ум автоматично поставя ограничения на простотията, която го залива.
Женски скандали и престорени опити за романтика могат да бъдат толерирани не повече от три учебни часа, в никакъв случай три астрономически.
Тази година нито веднъж не съм стигала по естествен път до церемонията на розата - отпада или тя, или някоя свада от сърцевината на риалитито. Понякога целия епизод го преглеждам през кратки видеа и коментари във Facebook.
Това обаче не означава, че не съм качествено запозната с основните канали за реакции и обсъждане на "Ергенът" в социалните мрежи. Коментаторите с времето определено задобряват, а и привнасят така жадуваната допълнителна стойност към иначе противоречивото съдържание.
Моите лични фаворити категорично са Кукушев, Надкаст и терапевтката Дамяна Должева. Този списък няма претенции за изчерпателност, но пък ще послужи за осмисляне на един доста странен феномен - свръх полуляризирането на каналите за реакции, понякога дори надхвърлящо популярността на съдържанието, което е техен обект.
Пиша този текст тъкмо след като са били излъчени 7-мия и 8-мия епизод на предаването. С трепет очаквам някой от любимците ми да вземе да се произнесе по темите, които са били засегнати.
Силно ме занимава например концепцията, че една бореща се за сърцето на ерген жена може да скочи от резервната скамейка, да размаха бяла роза като магическа пръчица, да пререди избраницата за среща и да се намърда на нейно място.
С радост бих послушала коментари на това своеобразно прострелване в крака, което оставя неприятен вкус в устата при гледане.
Унизителността на това да се намърдаш на среща, мислена за друга, е стряскаща и доста "криндж".
На фронта на кавгите също има какво да се каже. Наблюдателното око на екипа, който подбира участниците, е събрало група жени, която е в непрекъсната бойна готовност и креативно предизвиква големи конфликти. Търси се динамиката всички срещу един, която към този момент е малко трудна за получаване, но с времето и с отпадането на повече участнички, вероятно ще се затвърди.
Човек непременно започва да си мисли, че този телевизионен тормоз е чудесна отправна точка за говорене за нарцисизъм, агресия, разбира се и за подлежащата огромна несигурност на част от участничките.
Не липсват и теми, свързани със самия Ерген. Отново припомням, оправдавайки се с ниската си концентрация, че цял епизод досега не съм изгледала. И въпреки това имах спорния късмет да видя как Алек два пъти за един епизод се фръцва и отказва да продължи да прави онова, което се очаква от него - да си изяде пържолата в компанията на няколко симпатични жени и след това да им раздаде няколко рози, които дори не е купувал от собствените си пари.
Е, аз след тези фасони очаквах, че участничките ще му посипят главата с малко гръцка сол и ще му обяснят, че така просто не се прави. Те обаче се изредиха като прегрешили ученички да му се извиняват и да търсят вината в себе си. Бяха до една крайно объркани и неспособни съвсем да разберат къде са сгрешили, вероятно основно защото за нищо не са виновни.
Лъхаше на женска неувереност, комплекси и манипулируемост. Нямам търпение да излязат коментарните видеа.
Гледането на реакции и анализи на пръв поглед е странно занимание, но то е особено популярно с причина. На нас, хората, ни е ужасно интересно как реагират другите.
От една страна, огледалните неврони в мозъците ни се активират. Чрез тях ние емоционално се свързваме с другите. Самотното иначе преживяване пред телевизора става споделено. Освен споделено, то е по-пълно осмислено през призмата на другите.
Получаваме възможността да сверим реакциите си, да ги осмислим, може би дори да ги променим.
Предавания като "Ергенът" повдигат куп въпроси, които не биха могли да бъдат обхванати в ефир. В тях има сценарий, недоизказани мотиви (като желанието на участничките да покажат себе си и продуктите си, а не да търсят любовта), необходимост да се поддържа сюжет. Между всичко това се прокрадват важни теми, емоционални изблици, модели на поведение, които си струват да бъдат мислени в по-подходящ за това контекст.
Аз ще си чакам Кукушев, за да си върна малко вярата в човечеството и здравия разум. Ще гледам Надкаст, та да сверя собствените си теории за развитието на сценария с тези на водещите. Ще видя някой психологически анализ и ще осмисля по-пълно някои стряскащи риалити феномени.
Риалити телевизията е привлекателна тъкмо заради заиграването с простотията и сеира.
Но тя освен да доведе до разложение на духа и тялото пред дивана, може и да предизвика и по-смислени анализи и дискусии по теми, които са интересни тъкмо защото са общовалидни и занимават всички ни.
Някои канали в YouTube по чуден начин се използват това и добавят хумор и смисъл към телевизионното съдържание. С което не казвам, че гледането на коментарни видеа е като четенето на Достоевски, но и то може да бъде използвано умно.
