"Цензурата над неугодни телевизии или журналистически гласове спуска мракобесие над всички ни" - това е заглавието на официална позиция на Съюза на българските журналисти (СБЖ), публикувана преди дни на сайта им.
На какво е посветена тя? На опит за това властта да заглуши критични мнения? Или на опити да се спрат разследвания срещу корупция или измами? Не.
СБЖ, която е една от съсловните организации на журналистите в България, недоволства, че България спира достъпа до финансираните от Кремъл руски телевизии на наша територия. Лично председателката Снежана Тодорова пише тази позиция, в която посочва, че "всяка забрана за достъп до медийни източници, дори и със спорно съдържание, дори и със силен пропаганден профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация."
Там още има и възмущение срещу исканата оставка на водещия от БНР Петър Волгин заради възмутителен негов коментар относно Деня за почит към жертвите на комунизма.
Принципната идея, която тази позиция на СБЖ уж защитава, е, че свободата на словото изисква да не бъдат спирани никакви източници на информация, за да могат гражданите да получават пълната палитра от мнения.
Тази мантра може и да звучи правдиво и разумно, но зад нея се крие едно ярко послание - да оставим пропагандата на Кремъл да продължава да промива мозъци безпроблемно. При това под маската на защита на свободата на словото.
От СБЖ напомнят за миналото на България и Източна Европа, когато е имало ограничаване на мненията и достъпа до информация, но именно в това се крие и огромната пукнатина в тезата им - в момента никой не спира достъпа до тези и информационни потоци.
Те продължават да са достъпни онлайн, множество дигитални медии продължават да препечатват и превеждат на български език на ежедневна база същите пропагандни послания, които телевизии като "Первий канал" или "Русия днес" бълват постоянно.
Ограничаване на словото би била тотална забрана за такива мнения, спирането им от целия информационен поток и оказване на тормоз върху хората, които ги изповядват и споделят. Както при комунизма.
В момента не виждаме нищо от това. Напротив, дори собственият ни президент има навика да лансира част от опорните точки на Кремъл в официалните си изказвания, а хора като Снежана Тодорова и Петър Волгин имат своята немалка трибуна да се хвърлят на амбразурата в защита на руските тези.
Това е част от демокрацията, в която живеем. Тези хора имат своите мнения, защитават ги пламенно и единственият отпор, който получават, е гражданското недоволство на онези, които не са съгласни с тях.
Спирането на достъпа до руските телевизии в това отношение не е ограничаване на свободата на словото. То е просто проява на елементарна медийна хигиена, която изисква разграничаването на медии от пропаганда.
Когато СБЖ говори пламенно за заглушаването на "вражески медии", оттам пропускат да споменат простия факт, че това са медии, доказано спонсорирани от държава, която е обявила България за свой неприятел, за свой враг. Така че кавичките в случая може би не са необходими.
От над десетилетие насам вече Русия води хибридна, информационна война със Запада, включително и с България. И макар в тази война да не гърмят автомати и бомби, и хора да не падат поразени от куршуми, това не означава, че тя не е изключително деструктивна.
В нея медии като RT, "Русия 24" и другите забранени са танковете, самолетите и оръдията. А идеята, че ние трябва да ги оставим спокойно да си разпространяват лъжите в името на плурализма на мнения, е равносилна на това да свалим гащите и да развеем бяло знаме.
Заради историческата си, политическа и културна обвързаност с Русия хората у нас имат сантимент към тази държава. И този сантимент ги прави по-податливи към всякакви подобни пропагандни послания. Заради тази чисто емоционална връзка, която съществува у много българи, те се превръщат в мечтаната мишена за Кремъл.
В такива хора се посяват семената на идеи, които приравняват руския интерес към българския национален интерес и които посочват всеки, който не е съгласен, като враг на България. А подобни тези са били изказвани директно в предавания по въпросните телевизии неведнъж.
Затова и няма как в случая да говорим за свобода на словото, когато пред себе си имаме толкова ярки примери за изопачаване на факти в противоречие с българските интереси.
Спирането на подобни медии е просто проява на здрав разум. Ако някой толкова иска достъп до съдържанието им, това става само с няколко клика в интернет. Липсата на телевизионна трибуна не спира нищо.
Въобще цялата позиция на съсловната организация Съюз на българските журналисти буди едно леко недоумение.
Защото звучи сякаш или там не разбират какво означава свободата на словото в XXI век, или много добре осъзнават, но просто имат по-важни каузи за защитаване.
