Великден е. Чува се звън на камбани, птиците пеят, зелено е и някак притихнало, спокойно и омиротворено.
Това е вероятно най-духовният и специален празник в българския календар, защото на него почитаме най-вече това, на което е посветен - Възкресението на Христа, по традиционен, наш и много интимен, семеен и спокоен начин.
Не всички от нас празнуват строго религиозната, ортодоксална част на празника, и не всички се замислят за същността му, за кръста, саможертвата на Божия син и за самото Възкресение. За някои това е красива, мистична библейска приказка, а не символ и носител на вяра.
Но точно защото най-мистичната и дори драматична част от Библията е в основата на нашата православна религия, за нас този празник е не просто изключителен, но и носи специалния си, наш и много чист заряд. И се е съхранил като духовен и изконен.
Днес се събираме, за да се поздравим, да се чукнем с червените яйца, да хапнем козунак и агне, да се видим, разходим и почерпим може би с няколко питиета. Казваме си "Христос Воскресе" и празнуваме точно това - Великден.
Не си разменяме подаръци, не сме прекарали седмици в бясно обикаляне на магазини и молове, в купване и редене на украса, не ходим на фирмени партита по повода, няма капка истерия и нито една лампичка по улиците.
Нищо общо с другия голям християнски празник - Коледа.
На Великден, дори и без да си го поставяме за цел, успяваме да видим и природата, и хората около нас, радваме се на тишината, спокойствието и дори нещо неизказано около нас, защото не сме подгрявали месеци наред за празнуването, не сме слушали All I want for Christmas до полудяване, не сме се разсипали от шопинг, планове, организации и тичане. Не сме се настройвали, че се задава голямо празнуване.
Подготвяли сме се по доста по-различен начин - боядисали сме яйца, евентуално сме омесили козунак, който изисква умение, търпение и посвещаване, и сме купили парче месо. Дори и без да ни вълнува строго религиозната част на празника, пак, по традиция, сме минали през всеки от дните на Страстната седмица, спазили сме традицията да боядисаме яйцата на Велики четвъртък или Велика събота, на Разпети петък не сме работили и така, неусетно, сме изживели отново пътя и страданията на Христа, без дори да си даваме сметка.
Затова и сега имаме времето и нагласата да празнуваме истински, интимно, спокойно и далеч по-пълноценно. Да усетим дъха на разцъфналите овошки, да се порадваме на прясно зеленото навсякъде, да поговорим спокойно с любимите си хора и дори със себе си. Да усетим святото, света и възраждането на живота през пролетта около себе си.
Една от основните причини Великден да е толкова различен от Коледа, толкова старовремски и съхранен, е вероятно в начина, по който те се честват в различните християнски църкви.
За католическата църква основният празник, акцентът е Рождество, рождението и животът на Исус. За далеч по-вглъбеното и затворено в себе си православие, основният празник е Възкресението след смъртта, по-мистичната и интровертна част от библейската история.
Затова и в по-голямата част от Европа и Америка се обръща повече внимание на Коледа, която полека-лека се превръща в днешното комерсиално чудо, а то съвсем естествено се разпростира и до нашите земи и се омесва или дори измества поне част от местните традиции.
Великден обаче просто няма чак такава комерсиална тежест на Запад, която да породи нови "традиции" и символи и по икономически и търговски път да ги разнесе из цял свят. Да, червените яйца са станали шоколадови, отнякъде се е появил и великденски заек, но това са по-слаби образи и не успяват да обсебят местните ни традиции, които пък по исторически, религиозни и църковни причини са и по-силни.
Естествено, значение има и природният цикъл, с който са обвързани двата празника. Коледа е в началото на зимата и края на годината, а Великден - в началото на пролетта, когато новият живот се възражда, разцъфва, носи надежда и лек мистичен полъх.
Затова и днес се радваме на далеч по-автентичен празник, тих и интровертен, а не експресивен. Чист, спокоен и интимно наш.
Христос Воскресе!
