В средата на този май месец извънредното положение премина в извънредна обстановка, която, както повеляват съвременните традиции, беше съобщена на извънреден вечерен брифинг. Тази обстановка плавно, но сигурно преминава в пълна свободия, но това е друга тема.
С промяната в обстановката дойде и една лека гъделичкаща носталгия по изминалите два месеца. Ееех, а беше време, в което всяка сутрин се будехме с генерала, а не само в четвъртък. В шкафа имаше поне осем пакета спагети и боб, а в санитарните помещения - тонове тоалетна хартия. Какви времена бяха само!
Няма какво да се лъжем - в тези смутни седмици имаше и неочаквано приятни моменти на смях и шеги със случващото се.
Но някои хора определено започнаха да прекаляват с меланхолията и с обясненията, как са изтекли двата най-страхотни месеца от живота им.
Те не спират да обясняват на всеослушание колко вълнуващо са си изкарали между четири стени и как даже не искат извънредното положение да свършва, защото то било много хубаво бе.
Диванът се е оказал райско място, а кухнята направо е била като пещерата на Али Баба, от която вместо злато и скъпоценности изскачат домашен хляб, пържоли и торти. Пък сега им е мъчно, че май ще се наложи да се връщат в офиса при онези киселяци - шефът и колегите...
Първенство в тази незавидна класация държат романтиците и проповедниците на традиционните семейни ценности, любов и брачно разбирателство. Коронната (ха-ха!) им реплика е "За тези месеци с моята половинка се преоткрихме" - думи, които на пръв поглед звучат мило и навяват асоциации за гумени мечета със сърчица по коремчетата, но всъщност са леко озадачаващи.
Как така чак сега сте се преоткрили - досега с кого живеехте? Да, прекрасно е вечер да има с кого да си налеете една ракия, да нарежете салатата и да седнете да обсъдите международното положение. Подобна идилия обаче нито има нужда от тежки фрази, нито от пандемия, която да я предизвика.
Целунете половинката, сипете си кой каквото обича да пие и не ставайте като онзи програмист, на когото му спрели нета и така установил, че жена му всъщност е много свестен човек.
Друга почти толкова неприятна група са новородените кулинарни ентусиасти.
При обявяването на извънредното положение те не са пазарували леща и ориз, а калмари, френски сирена и сладкарски пособия. После са изтупали готварските книги от праха и са пуснали кулинарния канал, който вече над осем седмици сменят, само за да чуят новините.
Резултатите поне частично са ясни, защото тези хиперактивни люде не спират да споделят снимки на гозбите си. Частично, защото отказват да съобщят как цялата тази вакханалия се е отразила на талията им.
Важното е, че благодарение на пандемията те са се преобразили в Гордън Рамзи от раз. Започнали са невинно - с домашна питка и курабии, че малко да замирише на дом в тази къща. По Великден вече са набрали скорост и са спретнали един козунак, а сега вече умело въртят вишисоаз, кордон-бльо и торта Павлова.
Други отличителни белези на тази порода пишман кулинари е, че са започнали да стават агресивни към всеки, който смее да си поръча храна за вкъщи. На въпроса "Откъде мога да поръчам торта за рожден ден?" пък неизменно отговарят с "Като домашното няма друго, ще ви дам моята рецепта за Гараш, разкошна е". Айде не, мерси!
И третите, които смятат, че са "превъртели" изолацията и са минали на друго ниво, са дзен-душичките.
Доскоро те бяха най-обикновени членове на нашето консуматорско общество - със смартфон в ръка и лаптоп в скута. А сега пандемията ги е накарала "да прогледнат", както ще ви обяснят самите те. COVID-19 им е показал колко сме безотговорни и според тях "не бива да се връщаме към нормалното в никакъв случай". Като ги попиташ на какво казват "нормално", гледат изразително.
Ясно, че необичайната ситуация промени всички ни малко или много. Станали сте по-съвестни? Чудесно! Загрижили сте се повече за природата? Невероятно, Грета Тунберг би се гордяла с вас, ако ви познаваше! Прекален светец обаче и Богу не е драг, така че се въздържайте от неохипарски проповеди и призиви за масово самобичуване на площада и тричане на световни корпоративни лидери.
И така всички ще сме по-спокойни, включително и вие, повярвайте ни...
