Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не е конспирация, чудо е

Не е конспирация, чудо е Снимка: Facebook/Община Перник

Все още не можем да повярваме, че в България се случи нещо наистина хубаво. Подранило коледно чудо. След над 8 дни издирване 12-годишният Александър беше намерен жив и здрав, в почти недостъпна местност над Радомир.

Но някои отказват да се зарадват и да приемат, че това се случи. Че стотици доброволци издирваха денонощно дете с аутизъм, че случаят породи огромна вълна от емпатия и - за разлика от много други - завърши с щастлив край.

Защото няма как само малко момче да оцелее само из деретата, гладно, жадно, на температури около нулата, нали?

Няма как при цялото това претърсване детето да остане незабелязано, и изведнъж, след като бащата обяви награда от 100 000 лв., да бъде открито... И тук има нещо съмнително.

Всъщност няма. Това, което е помогнало на Александър да оцелее, е и това, заради което се озова в близка до екстремното ситуация - състоянието му.

Той е хиперактивен и с аутизъм, което означава, че не е гледал на ситуацията, в която е изпаднал, така, както гледаме ние.

И това вероятно го е спасило.

"Той има страхотен късмет, че е с психологичен проблем. Благодарение на това, че има дромомания - хваща пътя импулсивно, независимо накъде, дали е познато, или непознато, е оцелял. Това го нивелира емоционално и го прави не толкова страхлив", обясни пред bTV психиатърът д-р Веселин Герев.

"В такава ситуация, погледнато психологически, страхът убива. При едно друго дете, оставането само в гората би предизвикало много силен стрес с всички последици, дори стресът може да го убие", допълни специалистът.

Всички знаем, че човек може да оцелее седмици без храна. Без вода далеч по-малко, но най-малкото в периода, в който детето го нямаше, валя, а и доброволците разказват, че на местата, където са търсели, са оставяли кроасани и бутилки с вода, които са намирали празни. Кой ги е изпил няма как да знаем на този етап - Александър не говори.

Но някак забравяме, че това, което първо се чупи при екстремни условия, е психиката. Страхът, паниката, мислите какво може да последва, самотата, изолацията са тези, които прекършват по-бързо от глада.

Като аутист това дете обаче най-вероятно не изпитва нищо подобно.

То не се страхува от гората и планината - Александър е свикнал да е там, редовно се е разхождал в такава среда и вероятно тя го е успокоявала, вместо да го плаши. Дори не за пръв път се губи в местностите около Перник.

И близките му, и учителите му казват, че е бил много здрав физически, способен да изминава огромни разстояния заради хиперактивността и не се е плашел от тъмното.

Той е изпитвал глад, но едва ли мисълта, че няма какво да яде, го е паникьосвала. Не се е страхувал да е сам, без хора наоколо, нито е оценявал като опасна ситуацията. За разлика от нас, той не се е чувствал изгубен.

Затова и не е смятал, че трябва да бъде намерен.

Това казват и доста хора, включително майка му и доброволците - тези, които са го търсели, са се разминавали с него. Според вътрешния министър Иван Дерменджиев момчето е открито в момента, в който се е изморило и е спряло да се движи.

Това сочат и известните досега данни от разследването - престъпление няма. Дерменджиев обяви и че няма данни, че детето е било отвлечено. Изследванията в "Пирогов" сочат, че Александър е приемал храна и вода, но все пак е открит безпомощен, изтощен, премръзнал, гладен и жаден, със същите дрехи, с които е бил в деня на изчезването си.

Заради всички съмнения около изчезването и откриването на детето случаят още не е затворен и прокуратурата продължава да проверява всички версии. Поне на този етап обаче изглежда, че совите са това, което са - дете-аутист е побягнало, скитало е, оцеляло е и е открито, малко преди да стане късно.

Засега няма и оповестени доказателства, че освен че не на себе си, баща му е и замесен в изчезването. На този етап изглежда също, че откриването на Александър е резултат от усилията на доброволците и властите - самите "спасители" обявиха, че пари от наградата не искат.

Заговор няма.

Александър почти не говори и е напълно възможно никога да не чуем от него какво се е случило. Каквото и да кажат полицията, прокуратурата и семейството му, за някои мистерията и въпросите без отговор ще си останат.

Всеки ще остане с възможността сам да преценява в какво да вярва - в конспирации или в чудеса.

Аз предпочитам да виждам чудо.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените