Ръката ми седи елегантно положена върху черна кадифена възглавничка.
От лявата ми страна гори ароматна свещ, а от дясната е телевизор, от който съвсем ненатрапчиво върви поп музика. Маникюристката ми внимателно втрива поредното масло в пръстите ми с бавни и отработени движения.
Мирише на ванилия, на ароматната свещ, на етерични масла. По всички правила би трябвало да съм в рая, ако не беше...
Разговорът! Small talk-ът, както казват англичаните. Небрежното бъбрене. Адът на земята!
Почти всеки, който се грижи професионално за нечий маникюр, коса и кожа по козметични съображения, рано или късно подхваща този разговор, въпреки че клиентите му са със смесени чувства.
Ако клиентът е луд екстроверт или страда от логорея, сигурно му е добре дошло да си разкаже и майчиното мляко в рамките на час-два. Но за останалите от нас колкото и дзен да е цялата обстановка, small talk-ът я скапва и това си е.
А сред любимите теми, които съсипват и настроение, и всичко, са:
Май захладня, а?
Навън е студено. Всъщност е много студено. Или е горещо като в Сахара и яйцата на капака на колата, паркирана пред салона, стават по-добре и от в кръчма на "Витоша".
И фризьорката държи да ви информира какво е времето навън, нищо, че не е Натали Трифонова.
"Май за'ладне, а?", подмята тя, фризьорката. Не бе, кака, те тия пингвини и бели мечки си се биеха пред вратата ти и през април, как. А фактът, че климатикът, парното и конвекторът вдигат температурата до максимум 19 градуса, боята замръзва по кичурите ми и е най-добре вместо кафе и вода да предлагаш ракия, ще го пропуснем.
Да, хладно е или пък е непоносимо топло и няма нужда ние да го обсъждаме в продължение на час и нещо.
Къде ще сте...
На Нова година, на Великден, този уикенд, през лятото, през зимата.
Хората като мен, които мразят празното бърборене, получават пет вида екземи от този въпрос плюс нужда от два сеанса при терапевта. Най-малкото защото въпросът е зададен на място, от което не можеш да избягаш, защото си с неизсъхнали нокти или недоепилирани крака.
И без това питането "Къде ще сте тия дни?" вече се задава по-често от "К'во става, как си?", няма нужда да го нищим и на козметичните процедури и да се депресираме.
А и не върви да призная, че ще съм си вкъщи, ще гледам The Last of Us и ще точа лиги по Педро Паскал, докато ям "Зайо Байо" от два лева и го прекарвам с вино от кутия.
Пък мъжът ми...
Оукей, уи гет ит, мъжете понякога са задници. Моят, твоят, всички. И това не е за small talk!
Искам хубави нокти, подстригана коса, гладки крака и едно Блъди Мери като се прибера. Не искам да слушам за личните проблеми на човек, за когото не знам нищо, освен че прави прекрасен френски маникюр или чудно каре до раменете.
Нищо лично, просто личното трябва да си остане "лично". Дори и по време на кола-маска на интимната зона.
Знаеш ли, появи ми се един обрив...
Не, нямаш!
Или имаш, само че не искам да знам къде, нито какъв, нито колко е голям!
Силно хипохондричава съм, още по-силно гнуслива и имам нула познания по венерология. Иди на лекар, но първо ми довърши ноктите...
