Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Онлайн образованието работи. Но в чии ръце?

Истината, че от години то вече е тук и работи, просто образователната система трябва да го приеме Снимка: iStock
Истината, че от години то вече е тук и работи, просто образователната система трябва да го приеме

Гледали ли сте някога канала "5-minute crafts"? Говоря за онези видеа, в които едни хора, очевидно притежаващи повече от здравословното количество време, правят невъобразимо непрактични неща от иначе съвсем използваеми предмети.

Като най-ярък спомен се отличават идеите за запълване на пукнатини в домакинското обзавеждане с инстантни нудъли, изрязването на дупка за телефон в огромна плюшена играчка, залепването на пластмасово еленче като дръжка на чаша и още куп повторения на светата троица - запълване, изрязване и лепене.

Е, аз съм го гледала. И, колкото и да ме е срам да го призная - случвало се е неведнъж. Аз и още поне около 71 млн. души редовно сме се взирали в най-безполезните трикове за съсипване на подръчни материали.

И тъй като имам нужда да рационализирам възможно най-успешно тази загуба на време, реших да се опитам да я разбера. Като за начало трябва да разбера човешката потребност от учене на нови неща и как интернет взаимодейства с нея.

Какъв по-подходящ момент за тези разсъждения от сегашния - онлайн образованието е поставено под микроскоп и всички усърдно му търсим кусури, готови ей сега да го обвиним в абсолютна несъстоятелност.

Съвсем възможно е да сме насочили гнева си в грешна посока. Нека първо дадем път на фактите, а заключенията - после.

Да поставим началото с темата за любопитството. То е изключително интересно за еволюционните психолози, защото сравнително трудно се вписва в разбиранията им за еволюцията на човешките качества.

Какво точно е предимството на навирането на носа във всякакви полезни и безполезни, а понякога направо вредни неща, когато човек може просто спокойно да си стои в пещерата, да си похапва, да се топли и да се възпроизвежда?

Една от най-разпространените теории е, че любопитството е също толкова инстинктивно, колкото са гладът и жаждата и съществува, за да ни позволява да се адаптираме към променящата се среда. Затова и удовлетворяването му води до допаминова "награда" за мозъка.

Благодарение на хипокампа различаваме новата от вече познатата информация и се впускаме в преследване на непознатото.

Важно е да кажем, че любопитството не е само един вид. Има перцептивно любопитство, което представлява интерес към нови сетивни стимули, както и епистемично, което отговаря за по-задълбоченото изучаване на концепции и благодарение на което имаме изключителни постижения в областта на науката и изкуството.

Докато първият вид наподобява остро появил се сърбеж, който трябва да бъде почесан, вторият е свързан с предвкусването на предстоящата допаминова награда.

Интернет умее да задоволява както перцептивното, така и епистемичното любопитство. Но умее и нещо друго - да ангажира вниманието повърхностно и да го задържа с малки допаминови приливи в подходящите моменти.

Безсъзнателната загуба на време е сред най-опасните страни на виртуалното пространство - познатото на всички "забиване", изгубване в непродуктивните дебри на интернет. Тъй като технологията сериозно изпреварва еволюцията, са необходими истински усилия на волята за изплъзване от разсейващите капани. Но успеем ли да го направим, наградата определено си заслужава.

Любопитството ни е инстинктивно заложено, а интернет притежава безкраен ресурс от познание. През последните години образователните канали разцъфтяват - TedEd, Vsauce, Asap Science, National Geographic, CrashCourse, Kurzgesagt, Vox, Khan academy са някои от най-популярните.

Позволявам си да вмъкна и своите любими - The School of Life и Academy of Ideas. Образователните подкасти са в разцвета си.

Има както изключително специализирани, така и напълно достъпни източници на информация. Цели академични курсове могат да бъдат завършени онлайн. Платформа за видео училищни уроци се превърна в дясната ръка на немалко учители в България.

Уж безинтересни теми от училище събират милиони гледания и слушания онлайн. Къде се крие тайната? Вероятно някъде измежду свободата, която интернет предоставя, разнообразието от начини на поднасяне на информация и умението на създателите на образователни канали да покажат релевантността на познанието към реалния живот.

И най-вече в способността им да хванат малкото дяволче, наречено любопитство и сръчно да го превърнат в ангелче.

Същото това дяволче може да ни отведе както до задълбочено изучаване на квантовата механика, така и до новото видео на Наталия Кобилкина. Тъкмо способността за здравословно използване на любопитството трябва да се преподава от най-ранна възраст, защото тя е най-ключовото умение за оцеляване в бурното информационно море.

Авторитарното обучение, при което учителят е единствен притежател и разпространител на знанието, вече е безнадеждно морално остаряло. Преподавателят знае много по-малко за света от джаджата, скрита в джоба на ученика му. И вероятно, колкото и нетактично да прозвучи, в тази джаджа обясненията са много по-интригуващи.

Онова, което само учителят може да даде, е човешки контакт, лично отношение и насочване сред безкрайната информация. Учителят може да насърчава, подкрепя, възпитава задълбоченото любопитство, критичността и творчеството.

Независимо дали онлайн или в класната стая, той не може да избяга от интернет реалността. Каквато и да е официалната форма на обучение, образованието неизбежно се случва в огромната си част виртуално.

И накрая остава само един въпрос - лепене на пластмасови еленчета върху чаши или истински задълбочено, трансформиращо образование?

Най-четените