Първо беше една рокля, завита надве-натри върху колосалния бюст на фолк-певицата Камелия.
После дойдоха електрическите табла, боядисани в бяло, зелено и червено. Някои хора им се радваха по незнайни за мен причини, защото мястото на едно знаме не е по електроразпределителната инфраструктура. Нейсе...
След това нещата постепенно излязоха извън контрол и българското знаме, без особен оглед на вида му, се появи на всякакви стоки - тениски, чаши за кафе, магнитчета, дори бански костюми.
Виждала съм го и завито като шалче или наметало по уж родолюбиви протести.
Когато го видях на снимка от детски магазин под формата на надуваем чук, най-вероятно китайско производство, с цена от 2,99 лв., осъзнах, че концепцията за трибагреника като национален символ вече е не просто стъпкана, а направо погребана.
Нация, която се гордее, че няма пленен в битка флаг, спокойно се гаври с него, както намери за добре.
Без оглед и мисъл се купува ширпотреба с три цвята, уж от патриотизъм, и именно тук е моментът да се осъзнаем и да сложим много сериозна спирачка на тази тенденция.
Българското знаме, без преувеличение, е светиня, която няма никакво място не само върху надуваеми чукове.
Няма никакво място и по вече споменатите тениски, където върху флага са щамповани кичозни лъвове, пиктограми на паметника на Шипка или пък лицата на видни възрожденци.
Не би трябвало да се озовава и върху чадъри и други достижения на китайската промишленост, чиито производител е решил, че калъфче за телефон или бинтове за бокс (да, има и такива) с трибагреника е върхът на родолюбието.
Знамето не е аксесоар, не е и цветова схема за дрехи и играчки.
И няма значение колко високо се вее, ако след това се окаже опорочено.
А че флагът не трябва да се използва своеволно, не съм си измислила аз. В Конституцията ясно пише как изглежда флагът ни, в какви пропорции се допуска да бъде той и точно в какви цветове трябва да са багрите му.
Чуковете и чашите с размазани евтини бои влизат в графа "незаконно".
В същия списък влизат трибагреници с герб или с каквото и да е друго изображение, било то и на лика на Левски.
Без да изпадам в излишен патос, ще подчертая, че дължим уважение на знамето си, а такова проявяваме все по-рядко.
Не е уважение, нито подвиг да свали гръцкия флаг в Кавала и да вдигнеш българския на негово място - много по-патриотично е да не мърсиш трибагреника с подобни измислени геройства.
Абсолютно същото важи за стоките, които не само не са красиви и не отговарят на добрия вкус, но и са буквално против разписаното в Конституцията.
Нека състезанието "Кой е по-по-най патриот", което тече с пълна сила, да остави поне българското знаме на мира.
Изстрадало е достатъчно, за да стигне до нас в сегашния си вид и няма нужда да му причиняваме допълнителни мъки, като го експлоатираме така, както се експлоатира емблемата на любимия отбор.
То, нашето си знаме, със сигурност ще ни е благодарно...
