Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дете в риалити" е равно на "рецепта за бедствие"

Ако ви звучи крайно, само погледнете шестгодишния Стефчо Иванов с гайдата Снимка: Стопкадър @ YouTube
Ако ви звучи крайно, само погледнете шестгодишния Стефчо Иванов с гайдата

"Колко сладкооо..."

Не, не цитираме тази реплика, защото пак сме гледали "Ергенът".

Всъщност сигурно точно така възкликват над 90 процента от драгите зрители, когато видят дете на сцената на поредното шоу за таланти. Децата са миловидни, невинни и чисти души, на които човек няма как да не се зарадва.

Че са сладки пред камерите - сладки са. Че са талантливи - талантливи са. Но дали е редно да са там, нерядко бутани нервно към центъра на сцената от ръцете на родителите си?

Едно е да си родител на талантливо дете, който от душа и сърце подкрепя развитието на отрочето си, окуражава го на всяка крачка и му вдъхва доверие в способностите му.

Гледката на горди родители, които ръкопляскат на детето си и не крият някоя и друга сълза от радост, може и да звучи сладникаво, но сама по себе си е прекрасна.

Уравнението рязко се променя обаче, когато към него се прибавят камери, жури и милионна публика, а нерядко и болни родителски амбиции и комплекси.

Майки и бащи без много замисляне обличат децата си в миниатюрни костюми и носии и смело ги пращат да правят първи стъпки в бизнес, който е една огромна и безпощадна месомелачка.

Така още преди да е навършило 10-12 години, малкото човече се оказва претоварено с очаквания и се сблъсква с прекомерно медийно внимание, за които никой не го е подготвил.

Ако ви звучи крайно, само погледнете шестгодишния Стефчо Иванов, тазгодишната сензация на "България търси талант", който я доброволно, я не чак толкoва, дели времето си между сцената, сутрешните блокове, интервютата, гайдата и играчките си.

Много момчета и момичета около възрастта на Стефчо също са изправени в съревнование с далеч по-зряла и опитна конкуренция, която може адекватно да отреагира на неуспеха.

По този начин тези деца се оказват в неприятност, умножена по три. Първо, и да са ги питали искат ли, или не искат да бъдат показвани пред камери и публика, шансът едно дете да даде адекватен отговор на подобен въпрос клони към нула. Оттам нататък вече е късно.

Медии и публика вече са се вторачили в детето-талант и са се вгледали със зорко в него, защото е сладко, миловидно и нещо трепва отвътре, когато го погледнеш. Телевизиите пък бързат да превалутират вниманието във високи рейтинги и съответните приходи.

Натиск нерядко идва и от родителите, превъзбудени и поласкани от интереса към отрочето и окрилени да заменят пъзелите и народната топка с още повече танци, солфеж, курсове, гимнастика, спорт.

Звезда ще правят хората, нямат време да мислят за подробности като училище, спокойствие и психично здраве, докато самото дете трепери да не получи критика или отказ.

Не на последно място, на голям натиск е подложено и журито, което не смее да каже "Не" на детенцето, за да не го обявят за безсърдечни зверове.

Не веднъж и два пъти напред в шоутата се придвижват деца за сметка на по-талантливи възрастни. В такива случаи публиката е доволна, защото е с размекнато сърце, родителите са доволни, социалните мрежи преливат от сърчица и умилителни коментари, продуцентите се тупат по раменете наум.

Само че талант не се развива и доказва с цената на отнето детство и обективите на десетки камери, вперени в едно невръстно създание.

Талантът се кове в спортните и танцови зали, в залите за репетиции, в тези за спорт и тренировки. Този талант не получава магически тласък, ако три-четири популярни лица компетентно кажат своето "Да" или ако народът пуска SMS-и като обезумял.

Сетете се как всички сме наблюдавали в тих ужас и ококорен шок детските конкурси за красота, превзели Северна Америка.

Време е със същия шок да гледаме и децата в родните риалити предавания, защото "дете в риалити" е равно на "рецепта за бедствие".

   

Най-четените