Знаете ли кое остарява по-бързо от хората? Технологиите.
Покрай новината, че и WordPad - безплатният текстови редактор на Microsoft - ще бъде "пенсиониран" и няма да намери място в следващия Windows, подхвърлих на колегите идеята да ви припомним компютърни програми от миналото. Един вид технологична носталгия, кратко "Времеубежище" за ползвалите компютри и преди две десетилетия.
"Припомняне" е правилната дума в случай, че ти, читателю, си на възраст, достатъчна, че да си се сблъсквал с феномена "компютърен клуб", инсталирането на програми от CD и интернетът със скорост, при която една .mp3-ка се сваляше повече време, отколкото реално траеше песента в нея.
Едни времена на бясно пиратство, в които нямаше app store-ве и стрийминг услуги, а и да е имало нещо подобно, принципът "всичко в интернет е безплатно" се изповядваше повсеместно (откъдето и популярността на някои от програмите долу).
Ако обаче ти, читателю, се числиш към поколенията Z или Алфа, настани седалищните мускули удобно, изкриви врат по-удобно над смартфона си и позволи да те потопим в един непознат свят, който съществуваше преди 20-ина години, а днес е само спомен.
Winamp
Започваме с краля! Колко партита е сътворил Winamp, колко самотни нощи пред компютъра е озарил с приятни (или депресиращи - според настроението) мелодии...
Става дума за легендарния аудиоплейър, който беше задължително присъствие във всеки компютър, освен ако човек не си пада по по-екзотичните предложения.
От оригиналния му ъгловат дизайн с акцент върху зеленото до по-загладените и стилни визии в по-късните версии, Winamp удобно изпълняваше основната си функция: да възпроизвежда богатата колекция от пиратски .mp3-ки на потребителя, който го ползва.
Хайде сега... няма да се лъжем, нали?
Предстои версия на Winamp за Android. Честно казано, боли ни ламата. Няма да е същото.
Преди Spotify и бързият интернет да дадат удобен и легален достъп до песни от целия свят, всеки Winamp в България е боравил с гигабайти нелегално свалена музика, в която често се прокрадваше романтичното "рафтърдатабеге" или друг подобен "авторски" подпис".
Вградени текстове на песни? Моля ви, това са глезотии. Много често .mp3-ите и заглавия нямаха.
Какви топли спомени носи Unknown Artist - Unknown Track 5.mp3... А на Unknown Track 7 колко хора са се качвали по масите!
mIRC
V edni drugi vremena pi6ehme na 6liokavica.
Ако има нещо, с което 2023-та е по-добра - въпреки навлизането на милион емоджита, стикери и gif-ове в писмената комуникация - това е, че смартфоните вървят с клавиатура с кирилица. Така дори един чат да е пълен с граматически, пунктуационни и правописни грешки, поне си е с нашата азбука.
Не такива бяха нещата някога, когато латиницата беше господар на писмената комуникация, а за да напишеш Е на телефон трябваше да натиснеш три пъти бутона за 3 на физическата клавиатура на телефона си.
Забравете за секунда Slack, Discord, WhatsApp, Messenger... Тогава чатовете се осъществяваха през компютър и властваше mIRC с нейния суров дизайн и шарени редове, които днес биха накарали някой непосветен да се чувства, сякаш искат от него да е Нео в "Матрицата" (бел. ред. за най-младите: много хубав филм от 1999 г., който майндфакна майка ви и баща ви някога).
Fun fact: mIRC все още съществува, стига да намерите с кого да го ползвате.
От групови чатове на съученици през такива за цели квартали и градове до лична размяна на любовни съобщения и задълбочени запознанства (asl pls), mIRC помагаше на хората да комуникират онлайн по пътя си към евентуалната комуникация на живо.
Не като днес, когато идеята на чатовете е да са преграда между теб и хора, с които не ти се занимава да осъществяваш жив контакт.
Nero Burning ROM
Гениално име на програма, ако имаш някакво понятие от римска история. Nero Burning RОМ, който съществува и до днес, между другото, беше добър приятел на всеки пишман DJ, геймър или предприемач, опериращ от детската си стая в апартамента на техните.
Програмата служеше за записване на CD-та (после дойдоха DVD-та, после BluRay) във времената, в които всеки компютър имаше CD-ROM устройство.
Дискове, бе, това, което вкарвате в PlayStation петицата, ако конзолата ви не е digital версията. Само че всеки от тези дискове съдържаше само от 650 до 700 мегабайта. Мега, не гига. Разбрахме се? Добре.
Та Nero Burning ROM позволяваше няколко .mp3-ки да се запишат във формат на аудиодиск, защото музикалните уредби рядко можеха да възпроизвеждат .mp3 или други формати. Ползваше се и за запис на пиратски филми, записвани с камера и субтитрирани на ухо (т.е. каквото чул, това превел).
И пишейки тези редове се замислям колко ценни бяха перманентните маркери, с които се обозначаваше съдържанието на дисковете. Днес CD-та са рядкост, а маркерите далеч не са чак толкова необходими в домакинството.
А програмите горе, макар и все още съществуващи под една или друга форма, отдавна вече нямат силата и значението, които притежаваха преди 20 години. И все пак ми се струва, че са оставили по-силни спомени на ползвателите си, отколкото повечето app-ове, които днес минават през смартфоните ни и после си заминават, заменени от други.
Има и други подобни програми, но за тях ще се сетиш и сам. А ако си Gen Z/Alpha, питай вашите.
Аз спирам Spotify-а, за да намеря нещо в Netflix за довечера. Както и в много други отношения, носталгията има своя приятен гъдел, но настоящето е и по-удобно, и по-приятно.
