Какво значат тук някакви си правила, някакви си разпоредби от държавата. Ако един джип иска да се качи на Рилските езера, няма сила, която може да го спре. Това е изводът от уикенда в Рила.
Въпреки изричната забрана от министерството на екологията, шофьорите на джипове решиха, че няма реална причина да не игнорират решенията на министерството и запалиха двигателите с оферти за по 15 лв. курса.
Вероятно мотивирани от цялото скупчване на хора около лифта, те просто са си казали, че ще удовлетворят създалото се търсене по един съвсем пазарен принцип, осигурявайки му надлежно предлагане. По-евтино от лифт, по-друсащо, прашно и мърсящо също.
Каквото и да си говорим, със сигурност не е особено приятно да ти вземат бизнеса изпод носа за едва ли не една нощ, както стана с въпросните шофьори на джиповете, осигуряващи курсове към Рилските езера. Това са хора със семейства и не трябва да гледаме на тях само като на някакви злодеи, които по нагъл начин решават да пренебрегнат закона. Та у нас толкова други правят същото...
Въпросът е, че ако започнем да си затваряме очите за подобни нагли изпълнения (а това влиза в тази категория със сигурност), ще го правим за все повече и повече неща.
Тези хора с години са си изкарвали парите по незаконен начин, без да се отчитат пред държавата, а сега протестират, че им е взет бизнесът. А когато забраната влиза в сила, те просто я нарушават. Това или трябва да престане, или трябва да се започне с преките последствия - достатъчно значими, за да не се повтаря подобно нещо.
Но това с джиповете и всички тези натрупали се туристи по лифта са само израз на един по-голям проблем - липсата на уважение към самата планина.
И тук не говорим само за природата и екосистемите, които реално усещат прекия ефект на това пренасищане с хора по места, където по принцип човешкият крак не се среща особено често.
Тук говорим за това, че Рилските езера бяха превърнати в нещо като увеселителен парк на висока надморска височина - място, където да отидеш, защото е престижно и защото изглеждаш като планинар, който живее определен лайфстайл.
А защо точно Рилските езера? Защо не намиращия се наблизо Скакавишки водопад? Или връх Мальовица? Или защо дори като цяло само Рила? Защо не Кончето в Пирин? Отговорът е прост - защото да стигнеш до Езерата е безкрайно лесно.
Защото си качваш задника на колата, сваляш го на хижа Пионерска, оттам го поставяш на лифта или в джипа и след само малко вече си там горе на един сравнително полегат терен. За около два часа с доста бавен ход можеш да обиколиш всички езера и да направиш всички необходими снимки за целта. След това обратно по същия път...
Няма изтощително катерене, няма излишно напрежение - най-доброто от планината се предава за минимум усилия.
В това, само по себе си, няма нищо лошо. Лошото идва, когато се започне да се злоупотребява с гостоприемството на планината. Когато не десетки, а хиляди туристи всеки уикенд се хвърлят на колите, за да стигнат фокусирано на едно точно определено място - Рилските езера.
Това разрушава малко по малко природата наоколо, замърсява самите езера и ги превръща в блата. Изронените пътеки и отдръпването на растителността пък са съвсем друг проблем. Всеки един човек оставя своя отпечатък върху природата. Какво става, когато 1000-2000 души минат за един ден...
Затова и все по-необходима става една Оценка за въздействието на хората върху природата в това място, което освен всичко друго, е и национален природен парк. И опазването на природата трябва да е приоритет в случая.
Преди всичко обаче трябва държавата да се намеси и да оправи стоящите на дневен ред бакии. На джиповете мястото им не е в Рила.
