Стара българска мъдрост гласи, че ако за дадено нещо няма опашка - не ни го хвалете.
Когато медицинските работници скучаеха по цял ден и мереха с крачки празните пунктове за ваксинация, почти никой не припарваше до тях.
Изведнъж дойде заповедта на министър Кацаров за зелени сертификати, наречена още шеговито "Закона Мангърски", и накара някой и друг човек да се свърти пред центровете за имунизация. Оттам нататък беше само въпрос на време да се образуват опашки от желаещи.
Да, всички знаем, че където има опашка, обикновено все се присъединяват поне още едно 20-30 човека, защото иначе ще вземат да се минат.
Дали това е началото на един прекрасен нов свят - можем само да гадаем. Макар че има подсказки за това, след като в Пловдив поизнервен ентусиаст вече е заплашил присъстващите, че ако не се ускори процесът на ваксинация, следващия път ще дойде с танка, като явно не е имал предвид жена си Станка.
Затова сме сигурни, че оттук нататък ваксинационният процес го чака още по-светло бъдеще, което ще се изрази в...
Осъзнаване, че ще ти трябва ваксина
Много искаш да се разцепиш на рождения ден на Пешо Острото, обаче той ще се проведе на закрито и по-точно в хитовата чалготека "Парадайз 33" в Студентски град.
Изборът е тежък - от една страна, страхът от чипиране и порастване на рога и копита е голям. А и поривът да вееш виртуални знамена "Свобода или смърт" почти не ти дава мира, изведнъж се усещаш призван да се превърнеш в защитник на човешките права и свободи.
Само че от друга страна усещаш, че ще изтървеш всичките мацоранки от рождения ден на Острото и ще трябва само тъжно да си припяваш оная песен на Радо Шишарката, дето разправя, че вече няма джипове, джетове...
Отиваш към центъра за ваксинация с походката на засилено към мелницата старо магаре, но там се оказваш заедно с още 40 такива като тебе...
И се стига до бой за ваксини
Не може да се мине без поне един хубав кютек между теб и между други хора, които хем са чакали последния момент, за да се ваксинират, хем се изнервят, че всички други също са чакали последния момент.
А през това време са дебнели дали все пак на ваксинираната съседка няма да ѝ поникнат мустаци като на Филип Тотю и вежди като на Брежнев.
Затова след второто кафе и третата цигарка на опашката страстите взимат превес, някой без да иска си гаси фаса в твоята пластмасова чаша с 3в1 и оттам е въпрос на минути да се стигне до предимунизационен въргал.
А и тия ваксини много бавно ги бият, ще им се невиди, те по-бързо ги разработиха, отколкото ги поставят...
Плъзва новина, че ваксините са на свършване
Стойчо Кацаров временно прекратява гастрола си по сутрешните блокове и с екипа си почти без да искат измислят ново "Атомно Ку-Ку" с цел още по-голямо насърчаване на ваксинацията.
По телевизиите плъзва тревожната новина, че ваксините са на свършване. Репортерки треперят пред Министерството на здравеопазването (което в 8 вечерта е затворено, но няма значение), стискат микрофоните отчаяно и с гробовен тон обясняват за дефицит на ваксини, пред който Лукановата зима ще ни изглежда рай.
Вече си представяш как ваксини ще има най-рано по Коледа, заедно с портокалите и бананите, а шансът да видиш "Парадайз 33" или поне да изядеш една пица навън ще те огрее пак тогава. Десетки хиляди разсъждават като теб пред телевизорите, докато се ваксинират по алтернативен път със спиртни напитки.
На другия ден опашката за ваксини е тройно по-голяма, но, слава Богу, онзи с танка го няма...