Покрай призивите за отмяна на честванията на Деня на Освобождението тази година - във връзка с инвазията на Русия в Украйна - си представих следната картина: Владимир Путин, хванал главата си с две ръце, нарежда изтегляне на войските от Украйна без никакви условия. На въпроса на генералите му защо, отговаря тъжно: "Защото Българите се отказаха да честват 3 март...".
Едва ли тези, които така усърдно настояват да забравим за националния празник, очакват подобно развитие на ситуацията. Ясно е, че отново говорим за вид изразяване на позиция и опит за дистанциране от Русия, която по един или друг начин има роля в последните 150 години от историята на България.
Би трябвало обаче да е ясно и че крайни решения около 3 март - един български, а не проруски празник - няма да постигнат нищо за решаването на конфликта в Украйна. Нищичко.
Вместо това ще допринесат още повече за тенденцията на разделения в българското общество, която наблюдаваме да се изостря вече повече от 2 години.
Отмяната на честванията по-скоро ще жегне не само проруски ориентираните българи, но и по-патриотичните такива, без значение дали одобряват Путин или не.
Това е пипкавото в ситуации като сегашната - че застъпниците на една позиция отказват да приемат, че крайната конфронтация с инакомислещите трудно ще промени мнението им, а дори може да създаде още конфликти.
Видяхме го около коронавируса и мерките, видяхме го около ваксините, виждаме го сега и около войната в Украйна. Между заемащите противостоящи позиции стои пропаст от дезинформация, липса на критично мислене, повърхностно познаване на историята на собствената ни държава, опростяване на сложни геополитически процеси, но най-вече все по-засилващата се липса на умение за диалог, заменено с умението да си крещим (онлайн).
И да се трием във Facebook, когато собственото ни "крещене" не ни е достатъчно, или нечие чуждо ни идва в повече.
Именно над тази пропаст между инакомислещите летят камъни, били те под формата на статуси във Facebook или дори спорове на живо. Камъни, които понякога са подадени от нечия пропагандна машина и не постигат друго, освен да ни накарат да забравим позициите и интересите, които ни свързват, и да се фокусираме върху това, което ни разделя.
Така стигаме до абсурдната ситуация, когато заради разминаващи се външнополитически позиции хора слагат край на комуникацията помежду си, било то и само онлайн.
Прощавайте - трудно може да говорим за комуникация, защото нерядко става дума за "приятели" във Facebook, които за 10-15 години не са си написали нещо повече от "Честит рожден ден! Жив и здрав!".
В последната седмица видях сходни статуси от изповядващи разнопосочни мнения. В единия случай жена - от онези, които гледат на конфликта в Украйна през призмата на американските действия в Ирак и Афганистан, а не в контекста на действията на самата Русия - призова всички с украински знаменца в списъка ѝ с "приятели" да се "самоизтрият" от него.
В другия случай гневен от случващото се мъж поиска същото от всички "пропутинисти", които се беше постарал да обиди допълнително, че да не вземат да си кажат "Е, на различни мнения сме, но поне е любезен човек и няма да го трия".
Да зовеш хора с мнение, различно от твоето, да спрат да бъдат твои (интернет)познати също е един вид позиция, при това по-безсмислена от всички останали.
Защото така се затваряш дори още повече в собствената си ехо стая, в която поддържаш контакт само с хора със сходно на твоето мислене и се изолираш от реалността, в която подобно единомислие не съществува.
Нещо повече - така, без значение каква позиция защитаваш, не постигаш нищо. Първо, не променяш мнението на инакомислещите. Подобна промяна е възможна - макар и много, много трудно - чрез диалог, търпение и така липсващата днес проява на уважение.
Второ, не помагаш даденият казус да се реши. Не, Путин няма да изтегли войските си от Украйна, ако изтриете от Facebook всички свои познати, които му симпатизират. И от друга страна - не, България няма да "излезе" от НАТО или да си затвори очите за случващото се в Украйна, защото сте заличили всички с прозападна ориентация сред "приятелите" си.
Единственото, което постигат тези символични актове, е да ни откъснат още повече едни от други. Да ни разединят. От това печелят само онези, които целят именно такова разделение у нас, по един или друг въпрос.
Последното е нещо, за което човек си струва да помисли две минути, преди в изблик на емоции да тръгне да трие "приятели", да хвърля виртуални камъни или да зове за отмяна на чествания на празници.
