Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Македония и историята за политическа употреба

България изпусна пет шанса да си върне Македония, сега имаме шести, макар и по-различен* Снимка: БГНЕС
България изпусна пет шанса да си върне Македония, сега имаме шести, макар и по-различен*

Темата за Македония се превръща в удобен отдушник за катастрофалните вътрешни проблеми на България. Историята за пореден път се употребява за демагогия и пропаганда.

Критиците на българската позиция си затварят очите за огромния комплекс в обществото ни. Пренебрегването му ще остави грамадна рана в националното самосъзнание, което и без това е стъпкано и изплюто след век на превратности.

Същото впрочем важи и за Македония - обществото там е огледален образ на българското, тормозено от същите проблеми.

Най-общо казано, нито ние, нито македонците знаем кои сме всъщност, но се надпреварваме да унижаваме другия, натрапвайки своята версия за минало и настояще.

Същевременно поддръжниците за изолирането на Македония пропускат да отбележат, че оставането на Скопие извън ЕС е добре за националните интереси на една друга държава, но не и на България. България няма правилен път напред, отричайки настоящата идентичност и език на Северна Македония.

Бедата е там, че имаме нужда да защитим своята културна и етническа цялост. Страната ни трябва да получи ясни гаранции за липса на етнически и териториални претенции, твърдо потвърдени и подписани. Същите трябва да сме готови да дадем и ние.

Македония беше загубена през 1903 г., когато България не защити своите чеда в Османската империя, не грабна оръжието и не рискува.

Загубихме я втори път през 1911 г., когато правителството на Иван Евстатиев Гешов проспа преговорите с Гърция и Сърбия. Загубихме я за трети път през 1915 г., когато избрахме грешната страна в Голямата война.

Загубихме я за четвърти път, когато БКП помогна за създаването на македонски език и идентичност в услуга на Коминтерна. Загубихме я за пети път, когато прибързано я признахме за суверенна държава през 1991 г., без да подпишем адекватните споразумения.

Българите сме неблагодарен народ. Кой друг е получавал 5 шанса да си върне нещо свое по някакъв начин и е проиграл и петте?

Но пак Европа ни е виновна. Сега имаме шести шанс - да си върнем Македония - ако не като своя, то поне като приятелска държава. Ако го проиграем, седми няма да има.

Винаги ще има учени и хора в Македония с антибългарски позиции. Такива има и в Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, но някак сме оцелели и сме се признали взаимно. Няма как да ги спрем да интерпретират историята, но има как да направим тезите им да изглеждат смехотворни и ненаучни.

Имаме БАН, имаме ВУЗ-ове, имаме музеи. Колегите историци специалисти по българска и балканска история трябва да пишат, да пишат и пак да пишат. Но не на български, а на езици, чрез които истината да достигне до целия свят.

* Текстът е взет от страницата на автора във Facebook с негово позволение. Заглавието е от редакцията. 

Най-четените