Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жените и мъжете са равни, но не мога да убедя баба ми

Жените и мъжете са равни, но не мога да убедя баба ми Снимка: iStock

Много вода изтече от ерата на суфражетките. Времената, в които жената е била по-нисшият пол, изглеждат далечни и странни.

Днес вицепрезидентът на САЩ е жена. Както и канцлерът на Германия. И управителят на Централна европейска банка. И премиерът на Нова Зеландия. Има жени със собствен бизнес, жени по политическите и икономическите върхове, жени-пожарникари, жени-войници, жени-автомобилисти, жени-боксьорки и жени, които правят секс с различни мъже за удоволствие.

Феминизмът звучи досадно и ретроградно и мирише на мухъл. Изглежда, че имаме всичко, за което се бореше Мери Уолстънкрафт през 18 век.

Или може би не. Когато през февруари миналата година Синтия Никсън прочете във видеоклип текста "Be a lady, they said" на Камил Рейнвил, отзвукът беше световен, а реакциите - милиони.

Явно темата за изискванията, поставяни от социума към жените, все още пали фитила на твърде много хора, което ни кара да се зачудим дали всъщност въпросът с правата на жените и равнопоставеността на половете е получил своя отговор и няма нужда да се занимаваме с него повече.

Един психоаналитик казваше, че заличаването на психологическите разлики между половете е пагубно за поколенията.

Но може ли едно, две поколения изобщо да заличат разлики и стереотипи, набивани с векове наред? Според представително проучване на "Тренд" за България, което излезе днес, отговорът е "не".

Според данните от него 75% от жените и 67% от мъжете са чували за случаи, при които майки с малки деца имат проблеми с намирането на работа. 42% от всички запитани са чували за млади жени, които все още нямат деца и имат проблеми с намирането на работа. И цели 44% смятат, че гледането на децата е женска работа. Което значи, приятели, че имаме още работа.

Като бях в осми клас, на един осми март, деветокласник на име Любо влезе в класната ни стая и раздаде по едно мършаво лале на всички 15-годишни момичета. Повечето от нас още не бяха свикнали с идеята на менструацията, някои не се бяха целували, но ето че един хитрец вече ни третираше като жени. По-кокетните ми съученички се трогнаха, но аз се почувствах унизена. Което ме съпровожда като усещане до ден-днешен, когато мъж, с когото не спя, ми подари цвете, или ми отвори вратата на колата.

Разбира се, това неминуемо означава, че съм изтъкана от комплекси и това е съвършено вярно. Но има и още.

Сексизмът има неприятния навик да се промъква по чорапки точно в разни дребни жестове и невинни фрази, които обикновено дори не са злонамерени, но носят духа на мъжкото превъзходство, разбирането за подчиненост на жената и патриархалната аура.

"Как е настроението, колежке?" от колега, казано със закачлив поглед, селско намигане и бръснещ поглед през задника.

"Планирате ли скоро да имате деца?" от потенциален бъдеш работодател, вметнато небрежно в интервю за работа.

"Ти знаеш ли, че си рядко красиво момиче?" от настоящ работодател, придружено с прелъстителен поглед иззад диоптрични очила и подразбиращ се намек, че ако се възползваш от тая рядка красота, може и да ти се уредят добре работите.

Примерите са доста и са навсякъде, което не значи, че жените трябва да се държат като войнстващи амазонки, да завеждат съдебни дела, защото колегата им е връчил зюмбюл, да храчат по улицата, да псуват каруцарски и да говорят на "бате".

Макар че, честно казано, какъв е проблемът? Като изключим храченето във време на пандемия. И съдебните дела, защото все пак не сме в Щатите, а и защото зюмбюлите са си супер.

Много често сексистките разбирания идват не от мними врагове като работодатели и колеги, а от най-близките жени на жените: техните майки и баби.

Знаете ли колко усилия ми костваше да убедя баба ми, че не трябва "да си пазя" мъжа и да се държа с него добре, за да не ме напусне? Всеки път, когато чуеше, че сме се скарали, горката ми баба настръхваше от представата как той ме ще изостави, ще си намери друга жена, а аз ще кача 30 килограма и до края на живота си ще се влача със скръбен сопол над горната устна, самотна и ридаеща като Далчевите стари моми.

Това е чиста проба неосъзнат, дълбоко вкоренен сексизъм, който не е позволявал на редица жени от предните поколения да живеят в ритъма на свободата и усещането за собствена ценност.

Вижте, има едно възмутително объркване в разбирането на старогръцката митология, и то е, че Сизиф е мъж. Това просто не е вярно. Само жена може да търкаля камък по един склон във вечността.

Само жена може да изчисти вечер къщата си, да пусне три перални, да зареди пет миялни, да избърше прах и да измие пода, а на другата сутрин да види, че отново има мръсни дрехи, чинии с остатъци от китайско, прах по мебелите, и косми и боклуци по пода, и да започне отначало.

Само жена може да прекара един час в псуване под мустак, докато облича бебето си за разходка, докато то се държи като разярен октопод в епилептичен гърч, да натовари количката му с памперсите, дрешките, кремчетата, залъгалчиците т.н. в колата и да се замъкне до парка, където да припадне в несвяст. И на другия ден да го направи пак.

Само жена може да си обръсне краката в тоалетна на къмпинг с единия крак вдигнат в счупена мивка и със завряна глава между краката. И на другия ден... пак.

Само жена може да завлачи детето си на детска градина, превила гръб под истеричните му крясъци и да го остави там, въпреки че то рони сълзи и шепне задавено "Мамо, не си тръгвай". И на другия ден да го направи пак.

Само жена може да отиде на работа с изгладена риза и цял ден да си върши работата И да търпи глупостите на колегите и шефовете си. И на другия ден да отиде пак и ПАК да си е изгладила ризата.

Само жена може да изиграе приятна изненада, когато мъжът й я покани на ресторант на осми март.

Само жена може да се гримира три часа, за да прекара един час в някакъв бар, където да се опитва да не си развали грима, след това още три часа да го сваля тоя грим и следващата събота пак.

Само жена може да се влюби до повръщане, до насиране, до паника, да катастрофира фатално в това влюбване, и след време да се влюби пак.

Само жена може убедително да се засмее на любимия виц на мъжа си и да изглежда все едно го чува за първи, а не за 1001 път.

Само жена може да крещи "Мамо, умирам" по време на раждане или да се влачи с катетър след Цезарово сечение, и след няколко години да вземе да роди още едно.

Поне толкова изречения мога да изредя и ако започват със "само мъж". Вероятно психоаналитикът е прав и заличаването на психологическите разлики между половете е пагубно, а и ненужно.

Все пак самият Юнг е постановил, че всеки човек има Анима и Анимус (женски и мъжки принцип в човешката душа) и е казал, че половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация. Не бих се наела да споря с Юнг.

Чудесно е жените да бъдат "нежни като цвете", ако това е автентично. Но няма нищо лошо и да са нежни като бивол. Стига това да ги кара да се чувстват добре.



Най-четените