Бизнесът с късмета

Искате ли да спечелите? Да станете богати, много богати? Всичките ви мечти да се сбъднат? Това, което трябва да направите, е да повярвате в късмета си и да играете, защото, както е казал Христо Стоичков: „Който играе - пичели".

Българите не са инвеститори и предприемачи. Те не вярват в икономиката и пазарите, защото според тях някой отгоре винаги манипулира нещата. Българинът обича да играе на сигурно. Ето защо той или държи парите си в банка, или ги харчи за хазарт, с вярата, че късметът е сигурен залог.

Този манталитет беше внимателно отгледан от Партията по времето на комунизма и въобще не се е променил оттогава.

А през 70-те и 80-те години на XX век формирането на нагласите за спестовност и желанието за хазартна печалба имаха съвсем реални икономически измерения.

Благодарение на нарастваща зависимост от вноса на западни стоки - основно производствен капитал, финансиран с външни заеми - българският лев поевтиняваше постоянно.

За да ограничи инфлацията държавата трябваше да рециклира капиталовите излишъци на вътрешния пазар, а за да поддържа пълна заетост в икономиката, беше необходимо да се дофинансират неефективните производства и нископроизводителни работни места.

Спестовността и хазартният дух служеха и на двете цели. Почти всички имаха влогове в държавните банки и почти всички играеха ТОТО.

Така голяма част от средствата, раздадени на населението като заплати, се връщаха обратно в държавата и отново можеха да бъдат използвани за изплащане на дължимите възнаграждения на служителите.

Това финансово перпетуум-мобиле в крайна сметка доведе до икономически срив, тъй като плащанията по дълга започнаха да тежат твърде много върху комунистическата система за преразпределяне на капитала.

В днешно време манталитетът на българина въобще не се е променил. Действията на държавата също.

Българите продължават масово да играят хазартни игри и да влагат парите си в банките, където депозитите на населението са на рекордно ниво от над 40 млрд. лв. Фалитът на Корпоративна търговска банка все пак леко успя да потисне спестовността на населението и раздвижи пазара на недвижими имоти. Нищо обаче не е в състояние да ограничи страстта му към хазарта.

Официално българите харчат годишно сума еквивалента на 0.9% от брутния вътрешен продукт на страната за хазартни игри. Или над 700 млн. лв. Неофициално разходите на населението за легални и нелегални залагания надхвърлят 2 млрд. лв.

Законът за хазарта е един от най-често променяните регулаторни актове в България. Това беше първият закон, който промени "царското" правителство, когато дойде на власт през 2001 г. Обикновено зад промяната му стоят различни лобистки интереси. Ето защо държавата не печели много от хазартната дейност.

Данните на НАП и Държавната комисия по хазарта за 2014 г. сочат, че от игрални автомати и казина са събрани 53.5 млн. лв. Постъпленията от тото, лото, залагания върху спортни състезания и случайни събития възлизат на 53.6 млн. лв. А приходите в хазната от лицензирането и облагането на онлайн хазартни оператори са на стойност 2.67 млн. лв.

Според сайта на Държавната комисия по хазарта в момента на пазара легално оперират 8 бетинг компании. Всяка от тях е платила еднократна такса от 100 хил. лв., за да получи лиценз.

Общо за миналата година в държавния бюджет от облагане на хазартни дейности са влезли 110 млн. лв., спрямо 129.6 млн. лв. през 2013 г. Това е стойността на ползата за държавата от хазарта.

Въпреки че хазартната дейност е една от приоритетните области, попадащи в обхвата на държавното регулиране - като се започне с бариери на входа и се премине през забраните за реклама и различното данъчно облагане, бизнесът със залаганията печели добре.

Игрите на късмета, като тото, лото, спортни залагания и т.н. се облагат с 15% данък върху приходите, който се променя на 20% от разликата между направените залози и изплатените печалби, ако са организирани в интернет.

За игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него, се плащат 500 лв. на тримесечие. За рулетка в казино или за игрална маса, таксата е 22 000 лв., а за друго игрално оборудване, е 5000 лв. на тримесечие. Освен това казината плащат и корпоративен данък от 10% върху печалбата.

За размера на индустрията може да се съди по това, че хазартният бизнес в България, заедно със свързаните дейности, дава препитание на повече от 80 хил. души.

Каква е ползата за населението? Да вземем класическото ТОТО 6/49. В него възможните комбинации са 13.98 милиона, тоест шансът да спечелите с 6 познати числа е приблизително едно на 14 милиона. Възможността да познаете 3 числа е 1 към 56.7. Т.е. има 98.2% шанс да не ударите дори тройка.

С други думи, можете да спечелите от хазартни игри, но вероятността да го направите е толкова малка, че по-скоро е възможно някой да ви подари пари, да ви остави наследство или да ви удари светкавица, отколкото да вземете джакпота.

И въпреки това хората не спират да залагат. Всяка печалба се приема като знак, че и другите могат да спечелят.

Огромните разлики между раздаваните суми и таксите за участие правят залозите извънредно привлекателни. В края на краищата, какво са 1 или 5 лева, когато можеш да спечелиш хиляди и дори милиони.

От официалните данни на НАП за приходите на хазартния бизнес се вижда, че през миналата година на всеки пълнолетен българин се падат по близо 120 лв., похарчени за залагания.

Сумата не изглежда голяма. И не е, ако имате добра работа и стандарт на живот. Само че, ако почти всички пари, които получавате, отиват за храна и отопление, което, по данни на НСИ, важи за половината от населението на страната, то тези 120 лв. са огромен разход.

Тук се сблъскваме със следния парадокс - бедните са най-големите почитатели на хазартните игри. Те харчат повече от другите прослойки на населението за залагания.

При това не трябва да забравяме и проблема с формирането на хазартна зависимост.

При наличието на десетки казина и хиляди ротативки, както и на безброй възможности за залагания в интернет, не е учудващо, че около 5% от българите са пристрастени към хазарта. Това са стотици хиляди хора, зависими от залаганията като от наркотик. Данните се базират на средните нива на зависимост в Централна и Източна Европа, тъй като липсва достоверна статистическа информация за България.

Промените в Закона за хазарта от началото на тази година предвиждат от хазартните компании да се събират вноски за социално отговорно поведение.

Планират се три основни дейности - по предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг, каквото и да значи последното.

От хазартните оператори ще се събират фиксирани суми, без значение от оборота и печалбите им. Въпреки това едва ли някоя от компаниите ще излезе от пазара.

Когато човек е беден, той се надява печалбите да го направят богат, а когато има пари, залагайки, показва своето благосъстояние на другите.

Но парите не правят хората богати. Ако един беден човек изведнъж стане милионер, това много вероятно ще разруши живота му и той почти сигурно ще пропилее полученото с късмет състояние. Има много такива примери.

Парите са средство за оценка. С тях се оценява стойността на активите на пазара. Те служат за оценка и на икономическите възможности на хората. Бедните не са такива, защото нямат пари. Бедността е резултат от липсата на знания, умения и възможности. И много рядко парите могат да компенсират тези дефицити.

За какво би похарчил печалбата си един тото милионер? За имоти, за инвестиция в някакъв бизнес, за скъпи коли?

След това той неизбежно би се сблъскал с разходите за поддръжка на имотите и колите и със загубите и конкуренцията в бизнеса, който не знае как да управлява. И съвсем скоро би престанал да бъде милионер.

Едва ли много от хората, забогатели от хазартни игри, са инвестирали лесно получените пари в образование и квалификация.

Ако един човек знае какво иска и как да го постигне той няма нужда да играе хазарт.
Ето защо игрите на късмета са за губещите. Печелившите не харчат за залагания, а инвестират в собственото си развитие. Успехът не е резултат от парите, а от социалните и професионални умения и познания.

Искате да сте богати? Научете се как да общувате по-добре, запознайте се с нужните хора, наберете капитал и реализирайте идеите си. За целта, разбира се, първо трябва да имате идеи. Така че се нуждаете от знания, опит и умения, върху които да построите мечтите си.

Забогатяването не е трудно нещо, ако знаете как да го направите. А ако не знаете парите няма да ви направят богати.