Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шефът, който увеличи заплатите на служителите си, намали своята и не съжалява за това

Дан Прайс все още е "най-добрият шеф в Щатите", макар да е разочарован, че примерът му не е довел до голяма промяна в мисленето на други директори. Снимка: Yotube/Gravity Payments
Дан Прайс все още е "най-добрият шеф в Щатите", макар да е разочарован, че примерът му не е довел до голяма промяна в мисленето на други директори.

През 2015 г. шефът на компания за картови разплащания в Сиатъл въвежда минимална заплата от 70 000 долара годишно за всичките си 120 служители. Нещо повече, лично намалява заплащането си от 1 милион долара.

Пет години по-късно той все още е на минималната заплата, а по думите му рискът от подобен ход си е струвал.

Дан Прайс взима непопулярното си решение по време наразходка из Каскадите - планинска верига в западната част на Северна Америка. Там е заедно със своя приятелка - Валъри, която му разказва, че животът й е пълен хаос. Хазяинът й вдигнал месечния наем с 200 долара и тя едва покрива сметките си. Това го ядосва.

Валъри, с която преди време той е излизал, има 11 години военна служба зад гърба си и два пъти е била в Ирак. А сега е принудена да работи по 50 часа седмично на две работни места, за да свърже двата края. Въпреки че печели около 40 000 долара годишно, в Сиатъл това не е достатъчно, за да си позволи прилично жилище.

Това, че светът е станал толкова несправедливо място, ядосва Прайс. Същевременно обаче той осъзнава, че също е част от проблема.

На 31 години Прайс е милионер. Неговата компания Gravity Payments, която създава в тийнейджърските си години, има около 2000 клиенти и милиони печалба. Самият той печели 1,1 милиона долара годишно.

Валъри го подсеща, че вероятно много от неговите служители са в нейното положение. Така той решава да промени това.

Израснал в селски район в Айдахо, възпитаван в християнски ценности, оптимистичен и позитивен, щедър в хвалбите към другите и безупречно любезен, той се превръща в кръстоносец срещу неравенството в САЩ.

"Хората гладуват или биват уволнявани, или се възползват от тях, за да може някой да има мезонет на върха на небостъргач в Ню Йорк. Ние, като общество, непрекъснато прославяме алчността", казва Прайс. И пита риторично на кого му пука за списъка с богаташи на Forbes, за челното място на който се борят Бил Гейтс и Джеф Безос.

През 1965 г. изпълнителните директори в САЩ печелят 20 пъти повече от средния работник. До 2015 г. този процент се е повишил до 300.

Докато се разхожда с Валъри, Прайс си спомня проучване на икономистите нобелови лауреати Даниел Канеман и Ангъс Дийтън за това колко пари са нужни на един американец, за да бъде щастлив. И обещава на Валъри да повиши значително минималната заплата в Gravity.

След известно пресмятане, решава сумата да е 70 000 долара. Затова се налага не само да намали своята заплата, но и да ипотекира двете си къщи и да се откаже от спестяванията си. Той събира персонала си и им съобщава добрите новини. Очаква всички веднага да избухнат в радост, но вместо това настъпва пълен ступор. Преди да последва някаква реакция и служителите му да осъзнаят какво им казва, му се налага го повтори още веднъж.

Тогава Gravity се трансформира. Броят на служителите се удвоява, а стойността на плащанията, които компанията обработва, от 3,8 млрд. долара на година става 10,2 млрд.

Но има и други показатели, с които Прайс се гордее. Преди минималната заплата да стане 70 000 долара, в екипа има най-много две бебета на година, а след четири години те вече са повече от 40. Повече от 10% от служителите са успели да купят собствено жилище в Сиатъл, който е един от най-скъпите за наемателите градове в САЩ. Преди цифрата е била под 1%.

Въпреки опасенията на някои от съветниците на Прайс, че хората ще пропилеят всички пари, се оказва точно обратното. Парите, които служителите влагат доброволно в пенсионните си фондове, са се удвоили, а 70% от служителите казват, че са изплатили дълг.

Прайс получава стотици писма с благодарност и подкрепа и се появява на кориците на списания, които го определят като "най-добрия шеф на Америка".

Същевременно много от клиентите на Gravity му пратили писма с възражения срещу неговите изяви, които те определяли като "политически". По онова време в Сиатъл се обсъжда увеличение на минималната заплата с до 15 долара, което е най-високото за САЩ. Собствениците на малък бизнес се противопоставят на това, твърдейки, че ще им докара фалит. А радиоводещият Ръш Лимбо, когото Прайс е слушал всеки ден като дете, го нарича комунист и смята, че идеята му "ще се провали".

Двама служители на Gravity пък подават оставка в знак на протест. Те не са доволни, че заплатите на младите служители са скочили за една нощ и смятат, че това ще ги направи мързеливи, а компанията - неконкурентоспособна. Което в крайна сметка не се случва.

Розита Барлоу, директор по продажбите в Gravity, казва, че след като са се повишили заплатите, младшите служители са станали по-работоспособни. "Когато парите не са на преден план в ума ви, докато вършите работата си, това ви позволява да работите с повече страст и ви мотивира", обяснява тя.

Което е облекчение и за старшите служители, защото и тяхното натоварване намалява. И им дава възможност да си вземат отпуските, които им се полагат.

Един от служителите, който работи в кол центъра на Gravity, е пътувал повече от час и половина на ден до работа. Бил е притеснен, че ако например спука гума, няма да има достатъчно пари, за да я смени. Прайс разказва, че това стресирало мъжа всеки ден. След вдигането на заплатите човекът се мести по-близо до офиса и сега дава повече пари за здравето си, спортува всеки ден и се храни здравословно.

Друг служител на Прайс пък свалил 22 кг. Някои се хвалят, че прекарват повече време със семействата си или помагат на родителите си да си изплатят дългове. "Виждахме всеки ден ефектите от това да дадеш на някого свобода", усмихва се Прайс.

Той смята, че това е причината Gravity да прави повече пари от всякога. Повишаването на заплатите мотивира служителите да работят усилено, но повишава и способностите им.

Розита Барлоу е в компанията от първите й дни и знае, че Прайс не винаги е бил толкова щедър. Той признава, че е имало време след финансовата криза през 2008 г., когато е бил обсебен от спестяването на пари.

Спадът в американската икономика намалява клиентската база на Gravity и доходите й падат с 20%. Бизнес логиката тогава би продиктувала да освободи служители, но той се фокусира върху намаляване на разходите. След пет напрегнати месеца, компанията започва да работи на печалба отново. Но Прайс, уплашен от кризата, оставя заплатите ниски.

По това време Розита Барлоу също има финансови проблеми и работи допълнително във верига за бързо хранене. Там й предлагат повишение, а тя без да иска забравя на бюрото си в Gravity наръчник за обучение от ресторантите. Шефовете й в Gravity я викат за среща, където тя веднага започва да плаче, защото очаква да я уволнят. Вместо това я питат колко пари ще й трябват, за да остане в компанията, след което повишават заплатата й на 40 000 долара годишно.

На Прайс са му нужни още няколко години, за да разбере мащаба на проблема сред персонала си. "Повечето бяха прекалено изплашени, за да дойдат при мен и да ми кажат как малката заплата им вреди", споделя той. Още преди рекордното увеличение през 2015 г. той започва да дава 20% годишно увеличение на заплатите. Но именно разговорът му с Валъри го убеждава да отиде по-далеч.

Прайс се надява, че примерът на Gravity ще доведе до мащабни промени в бизнеса в САЩ и е дълбоко разочарован, че това все още не се е случило.

Но някои последваха примера - PharmaLogics в Бостън повишава минималната заплата до 50 000 долара, както и Rented.com в Атланта. Прайс смята, че чрез онлайн лобиране е повлиял и на решенията на Amazon за повишаване на минималната им заплата. Но неговата надежда е била по-скоро за широки структурни промени, които да доведат до намаляване в неравенството на доходите на богатите и бедните.

Освен, че увеличава заплатите на служителите си, Прайс намалява и своето възнаграждение. Това оказва дълбоко влияние върху него и начина му на живот. Преди това той олицетворява клишето за млад бял технологичен милионер - живее в красива къща с хубав изглед, пие шампанско в скъпи ресторанти...

А след промените наема къща през Airbnb и ходи на работа с 12-годишен автомобил. На служителите му така им дожаляло да го виждат в такава кола, че му купили Tesla. А и това било най-малкият начин да му се отблагодарят за добрината. Той, от своя страна, се разплаква искрено като вижда автомобила.

Пет години по-късно Прайс все още е на минималната заплата на Gravity. Той казва, че се чувства по-пълен и жив от всякога - особено от времето, когато е печелил милиони.

Той е на годините на Марк Зукърбърг и признава, че понякога има "мрачни мисли", в които му се иска да е толкова богат, колкото шефа на Facebook и да се състезават за места в списъка на "Форбс".

Но заключава, че колкото и изкушаващи да са подобни мисли, животът му сега е "толкова по-добър".

Най-коментирани

Най-четените