Ликуване при малобройните добри новини, скоро изместено от лошите вести. Това изглежда да е историята на еврозоната.
- Ирландия успокоява пазарите, като оказва помощ на банките си. Добри новини. Ирландия излиза на пазарите, за да набере средства, и плаща четири процента над немските съкровищни бонове. Лоши новини.
- Високите печалби повдигат духа в Германия, съобщава Commerzbank. Добри вести. Духовете във финансовата общност на Германия отново спадат, тъй като се очаква финансов срив, съобщава Commerzbank. Лоши вести.
- Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро казва на вестник: "Смятам, че дълговата криза... е отминала." Много добри новини. Въпреки че плаща безумни лихви, Португалия, която не е направила особено много, за да намали бюджетния си дефицит, може да убеди инвеститорите да купят само 750 млн. евро от нейните дългове, долната граница на очакваните от тях 1 млрд. евро - и наравно с Ирландия може да се присъедини към Гърция в търсенето на кризисна финансова помощ. Много лоша новина.
САЩ на резервната скамейка - тогава?
Бихме могли да продължим с описанието на тази йо-йо тенденция на нещата в еврозоната, ако не беше фактът, че се изчерпват добрите вести, които да бъдат противопоставени на лошите. Забавянето на икономиката в Америка означава, че този двигател на световния растеж поне засега остава на резервната скамейка. А всякаква мисъл, че европейската икономика се е отделила от американската, вече се възприема като самозалъгване.
По-важни дори от лошите вести, идващи от Америка, са новините от еврозоната. Не само че някои страни - като Португалия е най-добрият пример - имат проблеми със задействането на планове за икономии. Това би било достатъчно зле.
Но Европейската централна банка иска допълнително орязване на харчовете. "Убедителната и амбициозна консолидация повишава очакванията за бъдещ икономически растеж...", настояват оттам. Ирландия, твърдо решена да удовлетвори ЕЦБ, открива, че орязването на разходите и повишаването на данъците може да поражда низходящата спирала, за която предупреждават американският президент Барак Обама и британският министър в сянка Ед Болс.
Ако Кейнс беше жив
Ирландия ограничава харчовете, но или заради тези ограничения, или въпреки тях, икономиката й се свива с годишни темпове, близки до 5%. Това намалява приходите от данъци, увеличава социалните разходи, и - както би коментирал Джон Мейнард Кейнс, ако беше още жив - прави крайно малковероятно Ирландия да постигне целта си да ограничи своя дефицит от 11.6% от БВП (без да се брои помощта за банките) до 3% към 2014 г.
Джеймс Никсън, главен европейски икономист на Societe Generale, коментира пред Times of London, че ако Ирландия не получи спешна помощ от 80 млрд. евро, публичните й финанси са обречени на "дълга, мъчителна, бавна смърт."
Има и още по-лошо. Ако Ирландия и Португалия се наредят след Гърция, размахвайки канчето за просия, те ще го направят в момент, когато техните колеги от еврозоната, изправени пред забавяне на икономиката в целия ЕС, няма да бъдат никак щастливи да им помагат.
Гърция вече си осигури 110 млрд. евро пакет за възстановяване от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), а оценките са, че Португалия (70 млрд. евро) и Ирландия (80 млрд. евро) ще повишат търсенето на помощ от EFSF до €260 млрд. - освен ако Испания, чиято безработица надмина 20% и нейните регионални банки, т.нар. cajas, се огъват под товара на лоши ипотечни заеми, се присъедини към опашката на просещите.
Това не е далеч от лимита на капацитета за гарантиране от EFSF, когато бъдат взети предвид различните задължителни резерви и удръжки от теоретичните му активи от 440 млрд. евро.
Повечето от тези проблеми биха могли по-лесно да бъдат разрешени, ако растежът в еврозоната беше останал толкова бърз, колкото беше само преди няколко месеца. Но индексът на Purchasing Managers както за производствения сектор, така и за сектора на услугите спадна този месец, макар да остана на ниво около 50, което обозначава ръст.
Така че предстои бавен растеж на еврозоната като цяло, като Гемания тегли напред икономиката на региона с по-малко скорост, срещу нарастващата тежест, създавана от проблеми в периферните икономики.
Причините за намалената способност на Германия да крепи еврозоната са две. Първо, износът й вероятно ще бъде засегнат от забавянето на икономиката в САЩ и скорошния спад на долара. Второ, немските банки ще се наложи рязко да ограничат отпускането на заеми, предполагаемо с около една трета, в случая с местните банки - за да отговорят на новите правила за капиталова адекватност Basel III.
Не бойте се!
Но не се бойте. Когато специалният екип, ръководен от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпуй приключи прегледа на предложенията за санкции към разточително харчещите страни, който ще бъде представен следващата седмица от европейския комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен, и когато предложенията бъдат обсъдени - и евентуално одобрени от Европейския парламент, всичко ще бъде наред.
Ако приемем, разбира се, че Германия, която желае ревизия на Лисабонския договор, за да бъдат приложени новите правила в цяла Европа, и Франция, която не иска да има нищо общо с ново отваряне на договора и поради това иска глобите да се прилагат единствено към еврозоната, успеят да изгладят разногласията си.
Зъбчатите колела в Брюксел наистина се движат бавно.
