Крафт бирите и борбата на младите хървати срещу емиграцията

С какво свързвате крафт бирите? Млади брадати мъже с остроумни тениски, пиещи някакъв специфичен ейл с аромат на кардамон, кафе и 10 други билки от малки, 330 мл шишенца? Звучи адекватно. Хипстърията и производството на специфични домашни (или поне произведени в нефабрични условия) бири си вървят ръка за ръка като идея.

В Хърватия обаче на тях гледат като на надежда. Там феноменът на крафт бирите става все по-популярен и изглежда оспорва две големи истини за младата република от бивша Югославия: бремето на младежката емиграция и неспособността на страната да усвоява еврофондовете, които ѝ се отпускат.

Историите на "Барба", "Бура", "Плавуша", "НоваРунда", "Варионица", "Змайско" и други крафт бири, които наскоро се в най-западната част на Балканите, разкриват, че хърватските младежи са решили да останат (или дори да се върнат) в страната и да се посветят на интересите си, често с помощта на финансиране от ЕС.

Тези предприемачески приключения имат много общи аспекти и въпреки че остават изключение в хърватската икономика, те представляват добра отправна точка за решаване на някои от проблемите, характерни за Хърватия след присъединяването й към ЕС през 2013 г.

Бира, заради която да останеш

На далматински диалект "барба" означава "чичо" или "старец", и освен другото значи и капитан на кораб. От 2015 насам това е името на популярна крафт бира от Сплит, създадена от Синиша Анджелич в сътрудничество с неговия чичо.

Синиша, който сега е на 33 години, е вкусил първата си "домашна", произведена в не-фабрични условия бира, в чужбина. През 2013, когато той е живял в Норвегия, приятел му е показал своята крафт работилница.

"Той правеше бира направо в стаята си, и в един момент приятелката му го накара да избира: или тя, или бирата! И се разделиха...", спомня си през смях Синиша.

След като се е върнал в Хърватия, той е започнал да "изучава домашното пивоварство" и да прави първите си експерименти в тази област. "Чичо ми беше до мен от първите провали насам", разказва той. През 2015 г. нещата потръгват: брандът "Барба" е регистриран като търговска марка, производството започва скоро след това, и през пролетта на 2016 са продадени първите бутилки.

Сега Барба произвежда малко под 100 000 литра годишно и има 5 служители, макар че за Синиша Анджелич това остава "хоби", а не постоянна работа.

"В продължение на век в Хърватия дебатът е бил между "Харесвам Ожуйско" или "Предпочитам Карловачко". Сега нови крафт бири изникват всяка седмица!", шегува се Синиша.

Секторът наистина е много динамичен. В същия период, в който първите бутилки Барба са се появили по рафтовете на магазините в Сплит, на няколкостотин километра на север, в Пореч, се е появил брандът "Бура". Създаден от Алесандро Зекинати, Клаудио Роси и Вероника Бекерс – двама италианци и млада жена от германско-истрийски произход, "Bura brew" е създаден през 2015.

Вдъхновена от прочутия адриатически вятър, бирата от Пореч също е свързана с история на завръщане от чужбина. След като се запознават в Дъблин, Алесандро и Вероника (които сега са съпрузи) решават да напуснат работните си места в ИТ бранша и да отворят пивоварна в Истрия, където са прекарвали летните си почивки.

Само за няколко години производството достига 50 000 литра годишно като бирата достига до над 120 барове, магазини и ресторанти в Хърватия, Италия, Швейцария и Австрия. "На хората им е омръзнало да пишат лоша индустриална бира", заявява Александър, като с това си обяснява успеха на Бура.

Бремето на емиграцията

"Барба" и "Бура" обаче са две нетипични истории. Хиляди хървати – особено младежи – заминават в обратната посока и остават в чужбина завинаги.

Скорошен доклад на Европейската мрежа по социална политика констатира, че "въпреки че статистическото потвърждение на тази хипотеза е ограничено, няколко елементи показват, че Хърватия преминава през нова вълна на емиграция след присъединяването си към Европейския съюз на 1 юли 2013 г.".

Емиграцията е трудна за числено отчитане, но е редовна тема в хърватската преса.

Докладък отбелязва също, че докато Хърватската статистическа служба е регистрирала 29 000 емигранти през 2015 и над 36 000 през 2016 г., властите в Германия и Ирландия - две от предпочитаните от хърватите дестинации - регистрират дори още по-високи стойности.

Например Берлин отчита ръст с 34 000 души на новите си граждани от хърватски произход между 2014 и 2015, а Дъблин съобщава, че броят хървати се е увеличил от около 1000 през 2009 до над 5000 през 2016 (за сравнение, Хърватската статистическа служба твърди, че изобщо няма хървати, заминали за Ирландия през 2015) .

Накратко, има разминаване в статистиките, но Загреб е притеснен от тези тенденции от известно време. Кабинетът на Пленкович е увеличил бюджета на социалното министерство, преименувано на "Министерство по въпросите на демографията, семейството, младежта и социалната политика".

Наскоро ежедневникът Jutarnji List разкри, че според някои нови статистически изчисления, Хърватия вече има под 4 млн. жители, в сравнение с 4.28 млн. при последното преброяване през 2011. Присъединяването към ЕС, с последвалия от него достъп до свободно движение на хора, допълнително е засилило този феномен.

Емиграцията се обяснява не само с младежка безработица, която е средно годишно 27% (макар че е по-висока през зимата и в не-крайбрежните региони), но и с относително ниските заплати в сравнение с останалите държави от ЕС (средната заплата в Хърватия е около 750 евро месечно) и по-трудната за материално измерване "липса на перспективи".

В проучвания, проведени сред младежи, възнамеряващи да емигрират, политическият аспект всъщност се споменава редовно, както и желанието да живеят във "функционираща" държава и на място, където образованието се цени.

Финансирането от ЕС

Оставането в Хърватия и стартирането на собствен бизнес не е особено лесен избор. Давор Симичич и Матия Мразек, създатели на бирата "Варионица", си спомнят добре трудностите през първите години. Произхождащи от Сплит и Загреб, те регистрират своя бранд през 2014, "след година планиране и борба с бюрокрацията".

Дори след пазарния дебют на бирата Симитич си спомня как "първите две години бяха наистина тежки". "Половината от производството отиваше за покриване на разходите", особено тези, свързани с наетата пивоварна. Но с достъпа до еврофондовете се е появила и надеждата за по-добро бъдеще.

Преди шест месеца "Варионица" получи зелена светлина от Брюксел за заем от 4,8 млн. куни (около 650 000 евро) за строителството на нов завод, с близо три пъти по-голям капацитет. В момента фирмата произвежда 120 000 литра бира годишно.

"Имаме проблеми с това да задоволим търсенето", коментира Давор. С четирима служители в момента, Варионица се подготвя да назначи още шест към края на 2018.

Подобно на Давор Симичич и Матия Мразек, Миросвал Шувак също възнамерява да използва еврофондове за строителство на нова пивоварна. Наравно с още шестима души, Мирослав е сред създателите на "Нова Рунда", една от най-популярните крафт бири в хърватските барове.

С производство, което не включва кенове или бутилки, тази нефилтрирана, непастьоризирана бира може да бъде намерена само по баровете. Това изглежда като доста радикална стратегия, но всъщност е дало резултат през годините. Създадена през 2013, Нова Рунда произвежда около 161 000 литра годишно.

Като един от първите, отворили крафт пивоварни, самоопределящ се като "посланик на крафт бирата" (тъй като прекарва повечето си време в "образоване на бармани, сервитьори и собственици на местни барове"), Шувак донякъде проправя и път за колегите си в употребата на еврофондове.

Всъщност в страната няма достатъчно проекти, за да усвоят всичките достъпни средства за финансиране.

Еврофондовете все още не се използват достатъчно

Миналия март хърватският министър по европейските фондове Габриела Жалац заяви, че нейната страна е усвоила само 39% от общо 10.7 млрд. евро, достъпни за периода 2014–2020 г.

"Целта е да се сключат договори за 60% от достъпното финансиране към края на годината, обеща Жалац (които би трябвало да достигнат 90% към 2020 г.). Слабото усвояване на еврофондове наскоро беше споменато от гуверньора на хърватската централна банка Борис Вуйчич, когато той коментираше позитивния ефект от присъединяването на Хърватия към ЕС преди 5 години (износът се е увеличил с над 40%).

Самият премиер Андрей Пленкович, когато представи новия икономически министър Дарко Хорват в края на май, изрази надежди новият министър да допринесе за "по-добро усвояване на еврофондовете", за което наскоро страната беше насърчена от Европейската централна банка.

Това забавяне в употребата на фондовете се корени и във факта, че предприсъединителните фондове и тези от предишните програми не са били напълно изчерпани в планирания период, както и че необходимото ноу-хау за кандидатстване за еврофондове се изгражда бавно.

Както и при младежката емиграция, отново опитът на младите майстори-пивовари изпъква. Кандидатстването за финансиране от Брюксел остава сложен процес ("две години работа", казва Давор Симичич от "Варионица"), но не е невъзможно. А след като се получи одобрение, еврофондовете отварят нови възможности.

Пет години след присъединяването на Хърватия към ЕС, няма как да не отпразнуваме първите пет години с хърватска крафт бира – и да се надяваме, че примерът на този малък разрастващ се сектор ще поведат и останалата част от страната със себе си. Živjeli!

Новините

Най-четените