Българската икономика е изправена пред огромното предизвикателство да завърши прехода си. За да постигне целта за присъединяване към страните с високи доходи в света, правителството трябва да остави решаваща роля на пазара. Но докато пазарната конкуренция работи добре в много сектори, банкирането е по-различно.
През последните години, зависимостта на България от преразпределението на капитал чрез банките доведе до грешки, рецесия и стагнация.
Бързият растеж на брутния вътрешен продукт изисква високи спестявания и инвестиции, като нивата на спестяване почти никога не са следствие от свободния избор на потребителите.
Държавата може пряко да финансира инвестициите, но банковите кредити имат същия ефект. Разликата е, че във втория случай необходимостта парите да се върнат създава стимул за по-ефективното им използване.
В България обаче публичните капиталови разходи са силно зависими от европейските програми.
Държавата всъщност измества банките от значителни сегменти от пазара на финансиране на бизнеса. И това става не само със средства от ЕС, но и с бюджетни разходи.
През миналата година от близо 6,3 млрд. лв., похарчени по европейски програми, около 2,5 млрд. лв. са дошли от бюджета на страната.
И докато правителството си е набелязало приоритетни сектори, като пътната инфраструктура, за банките не остава друг избор освен да налагат по-тежки условия за отпускане на кредити, с които да намалят риска на свития пазар.
Докато икономиката се развива, интересът към имотите нараства. Това се дължи отчасти на факта, че хората могат да отделят нарастващ дял от доходите си, за да се конкурират за покупка на жилища на по-привлекателно място. В същото време се увеличава и ролята на сектора на услугите, който генерира все повече добавена стойност. А повечето компании от него са съсредоточени в градовете.
Покачването на цената на недвижимите имоти е най-важната причина за увеличаване на съотношението на личното богатство към личните доходи на хората.
Процесът е добре описан от Тома Пикети в книгата му „Капиталът в XXI век". Той посочва, че „до 2007 г. банките в повечето страни се бяха превърнали предимно в кредитори на недвижими имоти."
България не правеше изключение от това правило. В резултат на срива на цените на имотите, финансовите институции в страната претърпяха значителни загуби. При това, поради спецификата на финансовите регулации и най-вече на липсата на закон за личния фалит, голяма част от тези загуби все още не са отчетени като такива.
Делът на лошите и преструктурирани от всички жилищни заеми в портфейлите на българските банки е 19,7% през февруари по данни на БНБ. Той намалява, най-вече заради продажбата на кредити, но при спад на общия обем на отпуснатите средства в този сегмент от пазара със 122 млн. лв. на годишна база.
Тази тенденция подкопава идеята, че банките разпределят капитала ефективно.
Очевидно те следват пазарния цикъл, търсейки по-високи печалби, вместо да отпускат средства на база на рационален анализ на алтернативни инвестиционни проекти.
Историята е на път да се повтори. Цените на новите жилища в България са се повишили с 4,5% на годишна база през последното тримесечие на 2015 г., по данни на НСИ.
На теория, всяка банка, като частно дружество, целящо да постигне максимално добри финансови резултати, би трябвало да финансира само жизнеспособни проекти. Вместо това, до 2009 г. бяха кредитирани комплекси край морето, отдалечени на километри от бреговата ивица и други неефективни начинания.
Много фирми в България разчитат на нови заеми за покриване на оперативните си загуби, което неизбежно води до натрупване на лоши дългове. Делът на лошите и преструктурирани кредити без овърдрафта за бизнеса през февруари е 27,4%. Той намалява минимално, с 0,2 процентни пункта на годишна база. В същото време обемът на отпуснатите заеми в този сегмент се понижава със 740 млн. лв. или 3,4%.
Парадоксално, но въпреки демографската криза в страната, огромна част от кредитите в страната са свързани с урбанизацията.
Фалитът на Корпоративна търговска банка в твърде малка степен допринесе за решаването на проблемите в банковата система.
Вероятността от подобни събития в бъдеще е много малка. Но като цяло проблемите на банките се прехвърлят върху хората и икономиката, дори когато самите финансови институции са стабилни.
Отпуснатите от банките кредити за бизнеса и за домакинствата намаляват до 49 млрд. лв. към края на февруари, като обемът им се понижава с 1,4% на годишна база.
В същото време спредът между лихвите по новите депозити и кредити в лева за населението достигна рекордно ниво от 8,94% през февруари. Тази разлика е основната причина за поддържането на банковия сектор като цяло на сравнително висока печалба.
Въпреки свиващото се кредитиране и растящия обем на влоговете, който вече са с рекордните 14,7 млрд. лв. повече от отпуснатите заеми, през февруари печалбата на банките възлиза на 196 млн. лв. и остава без промяна на годишна база.
В същото време лихвите, а и спредовете в еврозоната, са на исторически ниски нива, след като Европейската централна банка понижи основния си лихвен процент до 0 през март.
Очевидно е, че докато не се вземат мерки за решаването на проблема с лошите кредити, банковата система ще продължи да бъде фактор за забавяне на икономиката на страната. А инвестициите ще зависят от харченето на парите на данъкоплатците през бюджета и от европейските фондове.
В действителност, докато правителствата безспорно могат да бъдат неефективни и склонни към инфлационния изкушения, банковите системи също често използват капитала по неефективни начини, оставяйки след себе си сериозни икономически проблеми. Ето защо се налага държавата да реши системните дисбаланси на ниво регулации.
Т. нар. „стрес тестове" на българските банки, които текат в момента, едва ли ще покажат наличието на нестабилност в системата. Но това съвсем не означава, че тя работи.
Без засилване на кредитирането, икономическият растеж от 3% постигнат през миналата година, ще бъде статистическо изключение, вместо старт на наваксване на изоставането от останалите държави от Европейския съюз.
Тая статия е като реч на Меглена Пръмова.