Държавите, в които кешът изчезва завинаги

Баща ми, който работеше като дилър на Wall Street, винаги ми е повтарял, че "кешът е цар" и че трябва да държа парите си в брой, когато икономиката закъса.

Но в Холандия кешът определено не е на мода.

Разплащанията в брой спряха да се признават като нормална практика на твърде много места. Все повече холандски магазини за хранителни стоки приемат само дебитни или кредитни карти - от био-магазина Marqt до кварталната бакалия.

Някои търговци дори твърдят, че спирането на кешовите плащания е "по-чисто и по-сигурно".

Реших да проверя как ще се справя, ако се откажа от дебитната си карта. Оказва се, че не е никак лесно.

По-големите разходи задължително се плащат по банков път - включително наема на жилището ми и сметката за телефона. Когато се явя на касата с пари в брой, ме посрещат изумени погледи и дори известна съпротива.

"Не мога да си спомня кога за последен път сме получавали плащания в брой. Не обичаме да държим пари в офиса, нямаме сейф, а и банките ни таксуват при внасянето им", казва Мариеле Грьонтийс, администратор в компанията за недвижими имоти, която притежава квартирата ми.

Проблемът е, че парите ми създават главоболия дори при по-дребните разплащания.

Не само че не мога да си купя био-храни от Marqt, но и съм принудена да се редя на дълги опашки пред касата за кешови плащания в кварталния супермаркет. През това време хората с дебитни карти вече са се прибрали по къщите си.

Когато се опитам да си купя сандвич с риба-тон от пекарната Vlaams Broodhuys, направо отказват да приемат парите ми.

"Кешът е "динозавър", но няма да изчезне", казва Михиел ван Доверен, старши съветник в холандската централна банка ДНБ.

Той обаче посочва, че причината за оскъпяването на кешовите разплащания в сравнение с електронните транзакции всъщност е логистиката - парите трябва да се транспортират, охраняват, броят и регистрират.

"Хубаво е, че електронната икономика се разраства. Трябва да се грижим за осигуряването на условия за по-ефективни разплащания", казва той.

Електронните разплащания в холандските магазини за хранителни стоки надвишиха плащанията в брой за пръв път през 2015 г. 50 на сто от сметките са плащани с дебитни карти, 49,5% - с налични пари, а 0,5% - с кредитна карта.

Банкерите и търговците в Холандия имат намерения да вдигнат това съотношение до 60:40 в полза на електронните разплащания до 2018 г. Те твърдят, че "безкешовите" транзакции са по-евтини, по-сигурни и по-удобни.

Не само Холандия, но и скандинавските държави полагат усилия за прекратяването на разплащанията в банкноти и монети. Швеция е сред най-напредналите страни в това отношение. И все пак - не всички са доволни от развитието на нещата.

"Това е много голям проблем. Малките фирми не могат да си позволят да държат парите си в банките", казва Гуидо Каринчи, председател на шведската организация на дребния и средния бизнес TOMER.

Всичко зависи от маржа на печалбата. Шведските банки печелят сериозни пари от такси за транзакции от търговците, които приемат електронни плащания. Допълнителните им приходи от тези такси възлизат на милиони на година - докато при размяната на пари в брой не се генерира никаква печалба.

Затова банките нямат никаква мотивация да приемат пари в брой.

Поради съображения за сигурност и съкращаване на разходите, много от шведските магазини вече закриха паричните си каси. В това число влиза телекомуникационният гигант Telia Company, чиито 86 офиса в цялата страна престанаха да приемат плащания в брой още през 2013 г.

Пътниците в градския транспорт не могат да си купят билети с пари в брой, дори лавките за вестници приемат дебитни карти или разплащания през мобилни системи.

Проблемът се оказва толкова сериозен, че много от жителите на Швеция са изправени пред дилемата да се чудят какво да правят с парите в брой, които банките отказват да приемат.

Някои от тях дори "ги крият в микровълновата", разказва Бьорн Ериксон, ръководител на браншовата организация на охранителните фирми в Швеция.

Разбира се, отношението спрямо парите е различно в различните държави в Европа и по света.

Някои общества продължават да се придържат стриктно към разплащанията в брой - включително Германия.

Според последния анализ на централната банка, германските потребители смятат, че използването на пари в брой им осигурява по-добър контрол върху разходите.

В най-силната икономика на Европа над 75% от разплащанията все още се извършват в кеш. В Италия техният дял достига до 83 на сто.

Американците все още обичат банкнотите, но дори при тях се наблюдава тенденция за замяна на кешовите разплащания с електронни.

Развитието на мобилните технологии позволи на банките да намалят използването на пари в брой дори в някои държави в Африка.

В Кения и Танзания, например, милиони души използват системата за електронно банкиране M-Pesa за плащания на сметки, получаване на заплати и дори за дребни транзакции в по-малки магазини през фирменото приложение за мобилни телефони.

Лично аз не мога да скрия възмущението си от факта, че цената на кешовите разплащания все повече се прехвърля на сметката на хора като мен.

Всяка година моята банка ме таксува 6 евро при всяко следващо депозиране на пари в брой след първите шест транзакции.

Осъзнах, че ако дъщеря ми поиска да внесе спестяванията от касичката си, които възлизат на 5 евро, не просто ще остане без пари, но и ще трябва да доплаща.

#3 7 29.09.2016 в 13:48:23

Някои общества продължават да се придържат стриктно към разплащанията в брой - включително Германия. Правилно. Ето, че може. Още по-добре -връщане към "златния стандарт".

#4 Аналгин 29.09.2016 в 14:34:40

Доста тъпо. Ако всичките ти пари са виртуални, как ще си сигурен, че някой ден няма да ти бъде блокиран достъпът до тях? Няма как.

#7 cheung 29.09.2016 в 18:12:26

Браво ,парите са мръсни и противни, и аз ще спра да плащам в брой.

#8 Люба6а 29.09.2016 в 19:16:58

в момента,в който кеша изчезне,сме ЗАГИНАЛИ!!!чифутЪт ти е отрязъл всичко!

#14 cheung 30.09.2016 в 12:11:29

Банкнотите не ме дразнят, но монетите ,които късат джобове... Трябва да забранят цени от сорта на 2,99 и задължително да закръглят сметките, жълтите стотинки са БЕДСТВИЕ! Точно затова ще гледам да плащам само с карта, колко портфейла смених... Освен това парите ги е пипал сульо и пульо...

#15 7 30.09.2016 в 13:19:40

Ако монетите са златни- нямам нищо против. И златото е естествен антибактериален материал... Среброто-също.

#18 7 30.09.2016 в 15:53:48

Вярно. Значи-напред към бартера. Заменям n тона домати за x5-ца...

#20 7 30.09.2016 в 19:38:46

Аарон Русо не е идиот и е виждал Рокфелер. -------------------------- В крайна сметка, не виждам нищо лошо в това да няма пари в брой, както и в това да има световно правителство НО- при условие всичко това да се прави от почтени подбуди за доброто на цялото човечество, като се избират най-добрите, най-достойните от всички нации/държави етц. Ако някакви фамилии или среди/американски, европейски, руски и т.н./ ще закрепостяват "правото" си на власт и контрол в/у останалата част от населението, за да задоволят егото и мързела си- не. Дотогава- кеш / бартер и отделни национални правителства.

#24 7 01.10.2016 в 10:11:59

>Заради алчността сме и на този хал. Вероятно и заради алчността ще се затрием като цивилизация. ----------------------------------------- Да, така е. Военизираният плутократично-олигархичен консуматорски модел е безпомощно ентропичен. Идеологизираната, насилствено- егалитарна консуматорска утопия, също... >7, ти идеалист ли си? ------------------------------------ Май да. Не мога да свикна с мисълта, че човек е една саморазрушителна биомашина за ядене, пиене, секс, насилие и отпадък. Струва ми се, че нещо сме объркали в представата си за нещата. И то много, много отдавна. Упорито се опитвам да разбера, какво е то. Стигам до конфликта м/у религия и наука. И се питам- тяхната синергична симбиоза възможна ли е? - Иска ми се отговорът да е положителен...

#26 7 01.10.2016 в 11:49:07

Драги Иван Опитвам се да гледам от природата и от историята на цивилизацията.- Доколкото виждам, най-добре оцеляват разумно организираните системи. Те са силни, защото са единни на базата на някакъв вид взаимнополезна добронамереност. Иначе изпадат в анархия и слабост и изчезват/ биват унищожени.- Не е въпрос на гола емоция, а на симбиозна прагматичност. Пр.- Вие отивате и си поръчвате обяд точно при Вашия приятел кръчмаря, защото ще Ви посрещне с усмивка и ще Ви пригови хубаво ядене. Но не се стискате, нито се държите капризно/надменно. И той ще Ви обслужи добре и следващия път, защото ще Ви запомни с добро. Той, от своя страна, Ви счита за приятен събеседник и платежоспособен клиент и Ви обслужва добре. Не Ви надписва, нито Ви лъже в качеството. И Вие пак ще отидете точно при него.Защото сте го запомнили с добро. Просто есктраполирам на държавническо/ общочовешко ниво.

#27 stoy 01.10.2016 в 14:04:13

Всъщност проблемът е кога удобството се превръща в робство. Всяко "електронно плащане" те идентифицира. И проблемът не е само в "проследяването" ти - от власти, корпорации, злоумишленици. А и в реалната възможност буквално да те оставят безпомощен, без достъп дори до плодовете на твоя труд. Да не задълбавам, но кеш няма как да се блокира, докато за разните му там карти, чипове и прочее това е атрибут. Отделно таксите, които събират, за да благоволят за разполагат с ТВОИТЕ пари, с плодовете на твоя труд. "Банки и търговци" били така решили - за ваше добро да разполагат с вашите пари и да ви облагат с такси, когати вие - собствениците им - решите да ги използвате... Тук даже не става въпрос за частичен отказ от свобода заради повече сигурност - тази дилема е разбираема, както и предупрежденията, че трябва много да внимаваме. Защото накрая можем да се лишим и от свободата, и от сигурността. Става въпрос за нещо още по-нагло. Убеждават ни, че трябва дао се лишим от свобода заради удобството, т.е. отстраняване на дребни неудобства! Като неудобствата са създали самите те! Без извинение: Това е директна заявка, че искат да ни превърнат в прасета. Удобната кочина срещу неудобството да бродиш из гората за жълъди. Нали не сме забравили, че такъв тип удобство има цена. Дребничка, нарича се Коледа...

Новините

Най-четените