Дали изненадващият ход на Швейцарската централна банка да отвърже еврото от франка е предшественик на валутна война?
Валутните войни се предричат от години. За последно такава имаше през Великата депресия от 30-те години на миналия век, когато правителствата се надпреварваха да девалвират валутите си, за да получат пазарно предимство. Но от връщането към плаващи валутни курсове през 70-те години, рискът от подновена конкурентна манипулация е надвиснал над паричната система като мрачен облак.
Единственият въпрос изглежда досега беше: кой ще е основният виновник?
Дали ще са САЩ, които променят валутните курсове чрез машинации на Федералния резерв? Или ще е Япония, която се надява да пребори години стагнация като изкуствено обезцени йената? Или ще е еврозоната, търсейки начин да избяга от проблемите си?
Кой би предположил, че - забележително - това ще се окаже Швейцария - вероятно най-безинтересната в парично отношение сила на Земята?
Швейцарският франк отдавна се смяташе за една от най-сигурните валути, ценен от инвеститорите като стабилно и надеждно убежище за богатствата им. Но преди няколко дни с един смел ход швейцарската национална банка тежко дестабилизира финансовите пазари по цял свят.
Тази стъпка е подвеждащо проста
От 2011 г. насам швейцарският франк е твърдо обвързан с еврото, като 1 евро се разменя за 1.20 франка. Преди това курсът плаваше свободно, а в различни периоди стойността на франка се променяше. 1 евро се равнява на цели 1.68 франка през 2007, преди финансовата криза да увеличи стойността му като финансово убежище.
За да гарантира, че франкът не се търгува под този праг, Швейцарската национална банка харчеше огромни суми, продавайки франкове и купувайки евро и други валути, за да не допуска увеличаване на стойността на франка. С други думи, когато инвеститорите и брокерите купуваха франкове, повишавайки стойността им, централната банка ги продаваше в сходни количества, за да удържа валутата стабилна.
До миналия четвъртък, когато обвързването с еврото бе премахнато и франкът бе оставен да се движи свободно. Съответно - Швейцарската национална банка ще се въздържа от покупки на евро, долари и други валути, доколкото не се налага да спира повишението на цената на франка.
Трусове на хоризонта
Последиците обаче далеч не бяха толкова прости. Почти веднага франкът поскъпна с почти 30%, след което се успокои при приблизителен паритет с еврото - 1 франк за 1 евро, предизвиквайки сериозно разместване на пластовете за инвеститорите и финансовите институции в целия свят.
Особено тежко бяха засегнати германската Deutsche Bank и британската Barclays, инвестирали огромни суми в ценни книжа, директно свързани с швейцарския валутен курс.
Източноевропейците, вземали заеми във франкове, за да се възползват от ниските лихвени проценти, изведнъж се изправиха пред доста по-тежко дългово бреме. Търговците на валута навсякъде претърпяха загуби. Трусовата вълна от шока се разпространи във всички посоки.
Дори самите швейцарци не бяха пощадени
Рязкото поскъпване на валутата незабавно се отрази под формата на по-високи цени на швейцарските продукти на световните пазари, което намали прогнозите за продажби. "Нямам думи - заяви шефът на Swatch Group, един от най-големите износители в страната - Това е същинско цунами: за експортната индустрия и туризма, и накрая за цялата държава". Ценните книжа на швейцарски компании се сринаха ударно.
Нарастващо бреме
Защо Швейцария предприе такъв непопулярен ход? Обвързването с еврото първоначално целеше да противодейства на мащабни вливания на капитали, бягащи от затъналата в криза еврозона и други проблемни точки. Националната банка на Швейцария обеща да осигури всички необходими франкове, за да отговори на търсенето от чужбина. Нямаше да бъде допуснато валутата да поскъпне.
С течение на времето обаче цената на това обвързване ставаше все по-обременяваща. Продажбите на новоотпечатаните франкове силно разширяваха баланса на банката, създавайки заплаха за местна инфлация. От 2011 г. монетарната база (резервите на търговските банки, държани в централната банка, плюс валутата в обръщение) се увеличи петорно, а в последните месеци постъпващите в страната валутни потоци всъщност се бяха ускорили.
Голяма част от тях идваха от богати руснаци, тъй като те се стремяха да се отърват от поевтиняващите с невероятни темпове рубли.
Последната капка, преляла чашата, бе перспективата Европейската централна банка да започне програма за изкупуване на държавни бонове за милиарди евро в опит да понижи лихвите и да засили инфлацията, която би могла да започне още след броени дни.
Програмата на ЕЦБ, известна под названието "количествено облекчение", реално се равнява на печатане на нови пари, увеличавайки количествата пари в обръщение.
Очевидно швейцарските власти са се опасявали, че голяма част от тези новоотпечатани евробанкноти ще преминат през техните граници, засилвайки инфлационния натиск. И освобождаването на валутния курс им е изглеждало като по-безопасен вариант.
Тежки последици
Дългосрочните последици от това решение обаче биха могли да се окажат доста тежки. Най-очевидното е, че мнозина в Швейцария ще пострадат от поскъпването на валутата - от производители на часовници до служители в ски-курорти. По-лошото обаче е, че вероятно ще пострада и репутацията на Швейцарската национална банка, като може би щетите върху нея ще са непоправими.
На практика банката нямаше особен избор. Вълната от навлизащи капитали нарастваше, а с възвращаемостта от активите, достигнала рекордно ниски стойности, нямаше особени възможности за още понижаване на лихвите, за да се намали външният апетит за франкове.
Страната се оказа в класическата дилема, която теоретиците наричат Нечестивата троица - взаимната несъвместимост на автономия на паричната политика, валутна стабилност и капиталова мобилност. Неспособна пряко да ограничи финансовите потоци, банката избра да жертва стабилността на валутните курсове в името на възстановяването на вътрешния си паричен контрол.
И решението й не беше нерезонно
Но все пак ходът на швейцарците огорчи мнозина. Банката действаше абсолютно самостоятелно, без каквито и да е консултации с парични регулатори, централни банки и големи финансови играчи в други страни.
"Донякъде се изненадвам, че швейцарците не се свързаха с мен", коментира Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд, в класически дипломатично омаловажаващ стил.
Всъщност много централни банкери побесняха от неочаквания унилатерализъм на Швейцарската централна банка, винаги смятана за благоразумен, предпазлив и надежден член на общността от централни банки.
Така че въпросът е: може ли още да се вярва на Швейцария?
По-важният и належащ въпрос обаче е - дали някой сега изобщо би вярвал на която и да е централна банка? Ако скучните и предвидими швейцарци можаха да действат толкова невъздържано, кой не би се изкушил също да го стори? Централните банкери традиционно се гордеят с чувството си за общност, като често комуникират помежду си и обсъждат позиции и оповестяват намеренията си.
Сега обаче някои от тях може да решат, че също имат правото да действат, без да се съобразяват с другите, основателно или неоснователно, в оправдан свой интерес. И ако това се случи, така отдавна предсказваната валутна война е напълно възможна.
