Мрак. И лепне

В петък сутрин носих въглища: три тона, изсипани на ъгъла на стръмна уличка в Стария Пловдив. Купчината беше внушителна и затова от прозореца отгоре ни пускаха окуражителна музика по грамофона. След малко се появиха две нежни девойки със скицници - ще рисуват къщите. За вдъхновение момичетата слушаха чалга от телефона.

За щастие прахолякът не им допадна и бързо се разкараха, но докато пълнех чувалите мислех: не е ли това настоящето на България? Тези, които имат навика да слушат по-изтънчена музика пренасят кюмюр, а чалгата се настанила вече и в селенията на музите.

Относително субективно

После обаче си припомних думите на нашия премиер Бойко Борисов: това е абсолютно обективно. Той също обича да рисува, но се изказа не във връзка с изкуството, а по повод загубата на работни места по време на кризата. Мъдростта капна от устата му на последното заседание на Министерския съвет.

Със съпричастност към проблемите на обикновения човек Борисов уточни: „В условията на криза - виждате, в цял свят е така - да му обясняваш на човека, че е безработен, защото е криза в цял свят, за него това не е оправдание. Абсолютно е обективно, но ..."

Не че се усъмних в думите на премиера, но просто проверих: действително ли в цял свят е така? Хайде, не в цял свят, в Европа да е. Според официалните данни, в Европейския съюз безработицата през пролетта е била 10.2%, а у нас 12.3%. По-лошо е, че заетостта ни е с почти 7 процентни пункта по-ниска от средноевропейската. По сравнение с 2008 г. през 2012 г. безработицата в България се е удвоила.

Според мен това са важни факти и макар непоколебимо да вярвам, че те са обективни, се зачетох по-внимателно в завещаните от стенографа думи на премиера Борисов. "В момента трябва да се концентрираме в създаването на работни места. Едно работно място да създадеш днес е успех. Това е едно семейство, един човек, който се чувства добре."

Я виж ти: един работещ човек достатъчен за просперитета на семейство? Пуст червей на съмнението, отново задълба в официалната статистика: европейската, за доходите. Разполагаме със съпоставими данни от 2010 г. Тогава нетните доходи на средния европеец са били точно 8.11 пъти по-високи от тези на средния българин. Умножете по две.

Романтиката е в концесиите

Ами не работят българите, ниска им е производителността, толкова заслужават - ще възразят онези, които се наричат анализатори. Не съм съгласен: трима пренесохме трите тона кажи-речи за три часа. Наистина, после на улицата остана доста пепел и почистването на калдъръма отне още няколко часа. Производителността е много специална величина.

Това пък ми напомни за следната истинска заводска история. Премиерът разпореди четири почивни дни покрай Съединението, ама кой ще ти ги даде? От друга страна, ако хората работят на официален празник трябва да им се плаща двойно. Решението: в четвъртък, 6 септември, почивка; в петък и събота на работа, в неделя почивка.

Но схемата става доста сложна. И тръгнала началничката от човек на човек да обяснява: на шести почивате, седми и осми на работа, девети септември - на манифестация. Да, ама една от работничките не разбрала хумора. "Ай, шефке, на девети не мога да дойда на площада, на девера помен правим." Всички избухнали в смях, а обърканата циганка започнала да се оправдава: "Ами откъде да знам, може старото време да се е върнало".

Както и в първия пример, тази весела случка блъска с все сила по широките порти на истината. Те сигурно ще срещнат съпричастност от премиера, който публично е споделял романтичното си минало на копач на картофи. Но дали той действително разбира какво е количеството икономически смисъл в думите му, че работни места в България трябва да се създават чрез "концесии и подобни инструменти"?

С концесията държавата дава на частна компания правото да разработва природни богатства в замяна на такса. Максималната такса е 4% от брутните приходи годишно. Печалбата от подземните богатства, които по конституция принадлежат на народа, е за частни, най-често чуждестранни инвеститори.

Понякога наричат концесионния ентусиазъм "неоколониализъм". Ползите за нас, освен трохите за общините и бюджета, са ограничен брой временни работни места, които с нищо не повишават интелектуалния продукт на нацията. Ако с подобни инструменти ще вървим в XXI век, спукана ни е работата като държава.

Работещото правителство

Хората с вкус към хумора ще оценят по достойнство целия този опит на Министерския съвет на 5 септември да разведри задаващите се празнични делници. Ще споделя още няколко Борисови приноса в историята на политическата духовитост (щом толкова упорито се говори за оставане на това правителство в историята).

Пръв сладкодумец е министър Томислав Дончев, който отговаря за европейските програми. Той бе похвален от премиера за феноменалното усвояване на структурните фондове; Дончев скромно потвърди за 88% договаряне на европейските средства в края на август. Само че договаряне и усвояване са различни ракии: според последната официална информация от края на юли обективно са изплатени едва 27% от бюджета на програмите, близо 2.5 млрд. евро.

А за договорените средства списание The Economist наскоро коментира: България все още не може да вземе 1.5 млрд. евро от предоставените й от Брюксел пари. Междувременно Борисов хвали министъра за признанието на "европейската преса".

За Дончев имаше още една странна похвала: за борбата му срещу последиците от земетресението в Перник. Премиерът настоя да се знае, че ГЕРБ дарява още 700 хил. лева на пострадалите. С важно уточнение - парите идват от партийната субсидия, което един находчив форумец определи като "С чужда пита помен да правиш."

Под "върховното методическо ръководство на главен археолог Дянков" община Шабла ще разнесе из света славата ни, като покаже "неща, които едва ли не от времето на сътворението на цивилизацията са" (впрочем за последното премиерът е прав).

Образователният министър беше подканен: "Ако трябва, взимате една четка, боядисвате" - става дума за училището в Съединение и неговите разположени в полето тоалетни. Аграрният шеф Мирослав Найденов, който с тютюна явно е доста по-напред от науката, беше посъветван „ако има нещо да се доизкусурява - да се доизкусури."

Незабелязано между гръмките теми се прокраднаха едни такива мерки, които действително направиха празниците по-приятни за големия работодател. Хората на тихия фронт са Делян Добрев и Нона Караджова. Икономическото министерство уреди държавата за определен период от време да плаща осигуровките на новите работни места. Остава и парламентът да ги гласува.

Пак в помощ на работните места, улеснява се престоя в България на чужденци, заети на инфраструктурните проекти. МОСВ пък получи картбланш да разработи план, с който да моли Европейската комисия за преходен период до 2021 г. на по-строгите изисквания за емисиите серен диоксид, азотен оксид и прах. С други думи, още 10 години без инвестиции в очистване на нашите мръсни ТЕЦ на въглища.

Правителството междувременно нехае, че трябва да компенсира по някакъв начин, и то преди зимата, милионите пенсионери и публични служители, най-малкото заради по-високите с 13.5% цени на електроенергията за бита от юли. Доходите са замразени, а енергията не спира да поскъпва: през 2008 г. тон донбас в Пловдив е струвал 275 лв., през 2010 г. 330 лв., а през 2012 г. - 390 лв. Нека и това остане в историята.