Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сирене за смет

Ако потребителите са готови да плащат за сирене с растителни мазнини вместо мляко, то търговците ще им продават такова. Снимка: БГНЕС
Ако потребителите са готови да плащат за сирене с растителни мазнини вместо мляко, то търговците ще им продават такова.

,Не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща". Тази поговорка и нейни разновидности се срещат в цяла Северна Европа и Обединеното кралство. В България също има подобни, но както се казва „дяволът е в детайлите". У нас познаваме приказката „Сливи за смет", която е базирана върху арабския фолклор, както и поговорката: „Скъп на триците, евтин на брашното".

Техният смисъл обаче е доста по-различен от посланието на известния английски израз. В България говорим за това, че някои хора са стиснати, алчни и скъперници, които не дават пари за важни неща.

Английската поговорка не критикува богатите за алчността им. Точно обратното.

Нейният смисъл е, че по-добре да спестиш пари, да потърсиш допълнителни доходи, да планираш разходите си, вместо да харчиш за евтини, но нетрайни неща.

Тук се вижда огромната разлика в манталитета. И не става въпрос за отношението към по-заможните хора, което често се изражда в завист. Разликата е в начина, по който потребяваме, произвеждаме, спестяваме и инвестираме.

Има и една друга поговорка: „Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари". Нейният смисъл е, че не трябва да даваме на никой, нищо даром.

Сиренето има голямо значение в народопсихологията на българина, а е и един от най-използваните продукти в родната кухня. Ето защо, когато стане въпрос надценки и алчни търговци, то често е в центъра на дискусията.

Много хора купуват възможно най-евтините продукти, включително и сирене. В страна, където 40% от населението живее на прага на бедността или под него, това е съвсем нормално потребителско поведение.

Така съотношението качество-цена на сиренето в магазините се превръща от частен потребителски, в национален проблем.

Всъщност веригата на производство и продажба на този продукт е показателна за начина, по който работи цялата българска икономика.

Да започнем от млякото.

След премахването на производствените квоти в Европейския съюз през април миналата година конкуренцията рязко нарасна. Българските фермери се оказаха под значителен натиск от вноса, а изкупните цени на млякото се понижиха с 30-35%, достигайки нива от 45 ст. за литър в някои райони.

Цените за млякото първа категория обаче остават около 1 лев за литър. Много млекопроизводители в България са твърде малки, не могат да реализират икономии от мащаба и да имат икономическа печалба при цени, конкурентни на колегите им в останалите страни от ЕС, дори след като прибавим оскъпяването от по-високите транспортни разходи.

Това означава, че родните производители инвестират по-малко, качеството на продукцията им се влошава, а приходите им намаляват.

За направата на един килограм бяло саламурено сирене са необходими 5-6 литра мляко. Ако добавим производствените и транспортните разходи и търговските надценки, крайната цена на едро е около 5-7 лв., в зависимост от изкупната цена на млякото и мащаба на производството.

Вложеното мляко формира 65-70% от пълната себестойност на продукта. Ето защо не е задължително евтините български сирена на пазара да са нискокачествени, както и обратното.

Стандартно, за да се компенсират разликите в качеството на млякото, към сиренето се добавя калциев хлорид - Е509. Става въпрос за 5-20 грама на 100 литра мляко. Това е безвредна съставка. Също така към млякото в бялото саламурено сирене се добавят сол, мая и закваска.
Ако крайният продукт съдържа други добавки, той очевидно не е бяло саламурено сирене.

Въпреки това има производители, които влагат растителни мазнини или допълнителни коагулиращи ензими, освен тези в маята и закваската, с изкуствен произход, с цел съответно да намалят количеството вложено мляко и да съкратят срока на зреене под обичайните 45 дни.

В този случай вече не говорим за сирене. Според Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е забранено добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен произход.

Законите в България обаче са врата в полето.

Според проучване на 36-те най-продавани марки сирена в страната, извършено от асоциация „Активни потребители" през тази година, 23 от изследваните продукти са имали високо водно съдържание над 59,4%, при норма от 54% по БДС. А в 6 са открити добавени растителни мазнини. 26 от тестваните бели саламурени сирена са били неузрели. В 6 марки е намерен немлечен протеин.

От всичките 36 марки само в 7 не са засечени отклонения от БДС. Така по веригата на производство и потребление всеки гледа да спести някой лев.

Производителите пестят от инвестиции. Освен това не се обединяват, защото „сиренето е с пари" и така не правят икономии от мащаба. Спестените инвестиции означават по-ниско качество на млякото и съответно по-ниски изкупни цени.

Преработвателите пестят от заплати, купуват по-евтино мляко с по-ниско качество, влагат забранени от закона съставки, за да извлекат по-голяма краткосрочна печалба, но продавайки по-лош продукт, губят пазарен дял в дългосрочен план.

Държавата е безсилна и корумпирана. Тя не успява да регулира пазара и често контролните органи си затварят очите пред нередностите. От това обаче губи цялата икономика.

А потребителите търсят най-евтините продукти. Те не отчитат по-високите бъдещи разходи и по-лошото качество в настоящето. Така потребителите позволяват на всички останали по веригата да действат безотговорно.

И тук въобще не става дума за онези близо милион българи, тънещи в мизерия. Те нямат избор. Останалите обаче трябва да се научат да мислят като англичани.

С изключение на няколко десетки хиляди наши съграждани, не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща. Производството, а до голяма степен и регулациите са функция на пазара.

Ако потребителите са готови да плащат за сирене с растителни мазнини вместо мляко, то търговците ще им продават такова. А мандрите ще го произвеждат.

Така целият икономически процес се свежда до поведението на обикновения човек. Колкото сме по-взискателни като потребители, толкова по-високо качество ще имат продуктите на българските фирми, а това ще ги направи и по-конкурентни на световните пазари.

От друга страна, когато купуваме некачествени продукти, ние стимулираме тяхното производство. Така с всяко наше решение, не само задоволяваме собствените си краткосрочни нужди, но и определяме посоката на развитие на икономиката на България.

Най-четените