Юанът - конкурент на долара и еврото

Шенжен е мястото, където е започнало китайското икономическо чудо. През 1980 г. Дън Сяопин и неговите партийни другари създават специална икономическа зона (СЕЗ) в южния анклав, която се превръща в център на гигантски експеримент с въвеждането на свободен капитализъм в комунистически Китай.

Чуждестранните инвеститори са приканени да създават фабрики в зоната, което отваря контролираната азиатска икономика за външния свят - и с изливането на пари, привлечени от евтината и обилна китайска работна ръка, световната икономическа история се променя завинаги. Азиатският гигант се преобразува от земеделска кошница в "производството на света" - и става главен конкурент на американската икономическа доминация.

Поредна мини-пазарна революция със същите стари средства

Сега Пекин отново се обръща към Шенжен за нови експерименти с капитализма, като изтупва праха от старата идея за СЕЗ и й задава нови цели. Резултатът би могъл да бъде също толкова фундаментален и за Китай, и за света. Преди броени дни китайските власти официално оповестиха, че ще превърнат част от Шенжен в нов тип СЕЗ, за да експериментират с конвертируемостта на валутата си.

Въпросната СЕЗ, наречена "Кианхай - зона за сътрудничество с индустрията на услугите Шенжен-Хонконг" ще бъде създадена до границата с процъфтяващия Хонконг, като в нея ще бъдат вложени $45 млрд. Подробностите за конкретните финансови реформи, които ще бъдат приложени в зоната, са оскъдни.

Възможно е мерките да включват разрешение за някакво трансгранично кредитиране в юани между Хонконг и фирми от основната територия на Китай. Целта обаче е ясна: Китай ще прави стъпки към улесняване на употребата на валутата си, наречена юан, в международните финанси.

"Политиката на страната е постепенно да отваря своите капиталови пазари и да реализира пълна конвертируемост на юана," заяви Жан Ксаокян, зам.-председател на влиятелната китайска Национална комисия по развитие и реформи. "Кианхай, като първата експериментална зона на съвременната индустрия на услугите на Китай, би трябвало да е пионер в тази област."

Нелеката задача юанът да стане привлекателен за инвеститорите

С въвеждането на тази зона, Китай прави важна стъпка към постигане на една от основните си цели - преминаване от глобална производствена сила към глобална финансова такава. Пекин се опитва да постигне по-масова употреба на юана в глобален план, и благодарение на нарастващата важност на Китай в глобалната търговия, юанът вече жъне световна популярност.

Китайската валута се използва по-често в търговията между Китай и партньорите му. Само за 3 години, делът от международната търговия на Китай, осъществявана чрез разплащания в юани, е нараснал до 8% през 2011 г. Пекин насърчава тази тенденция чрез поредица от споразумения за валутни суапове, за да направи юана по-достъпен.

Китай подписа подобно споразумение за около $30 млрд. с Бразилия през юни. Някои китайски компании имат разрешение да извършват търговски транзакции в юани през хонконгски банки, което прави специалния административен регион в първи офшорен център за бизнес с китайската валута.

С нарастването на икономическата сила на Китай, влиянието на валутата им неизбежно ще расте. "Очевидно е, че все повече централни банки осъзнават, че наравно с упадъка на долара като резервна валута, юанът е най-вероятната валута, която да оспори почти монополното положение на долара в глобалната система," коментира Джун Ма, главен икономист в Дойче Банк за Китай в доклад от 25 юни.

Свръхрегулиран финансов пазар и почти никакъв външен достъп до активи

Все пак има ясни граници колко бързо юанът може може да стане реален конкурент на долара или еврото. Юанът още не е напълно конвертируем за финансови транзакции, нито се търгува масово извън Китай. Стойността му остава контролирана от китайското правителство. Доколкото достъпът на чуждестранни инвеститори към китайски акции и други активи е ограничен, те нямат и особено възможности да купуват нещо с притежаваните от тях юани.

Докато търговията с юани не стане по-пазарно ориентирана и прозрачна, деноминираните в него активи не станат по-достъпни и финансовите пазари на Китай не станат по-достъпни, мечтите на Пекин за международна валута ще са непостижими. "Без отворен капиталов пазар, интернационализацията на юана може да достигне максимум 10% от неговия потенциал," коментира Джун Ма. "Контролът върху капитала, ако не бъде премахнат, ще е основна пречка за интернационализацията му в предстоящите години."

Точно затова новата валутна зона в Шенжен е толкова важна. Позволявайки по-свободни трансгранични транзакции в юани, Пекин прави стъпка към премахване на контрола върху капитала, пречещ на пробива на световните пазари. Съдейки по историята, ставащото в Шенжен никога не остава в Шенжен.

Отварящите пазара реформи, започнали там през 80-те години, в крайна сметка бяха въведени в цялата държава. Този път валутните реформи в новата зона в Шенжен вероятно ще бъдат и първа стъпка към по-масов процес на либерализация на юана, който на теория да завърши с пълна конвертируемост.

Дали новото поколение управници ще направи необходимите финансови реформи?

Световният пробив на китайската валута естествено няма да се случи скоро. Необходими са поне 18 важни политически мерки, за да има успешна интернационализация на юана. Включително отваряне на китайските капиталови пазари за чуждестpанни инвеститори, насърчаване на оценяване на стоки и продукти в юани и повишаване на гъвкавостта на валутните курсове.

И все пак последиците от новия експеримент в Шенжен за глобалната икономика не са за подценяване. Точно както Шенжен промени глобалното производство през 80-те години, той би могъл да промени и глобалните финансови и валутни пазари след няколко години. И докато икономическото чудо в Китай продължава, въпросът е по-скоро кога точно ще стане.