Европейските лидери достигнаха до сблъсък дали да бъдат отделени още средства за спасяване на закъсали страни от еврозоната, докато натискът на финансовите пазари върху най-слабите икономики в региона се интензифицира.
Изпълнителната власт на Европейския съюз - базираната в Брюксел Европейска комисия, внесе предложение преди дни да бъде удвоен размерът на фонда на Европа за спасителна финансова помощ за правителства от еврозоната - който в момента е 440 млрд. евро, но идеята бе отхвърлена от Германия, съобщават запознати със ситуацията.
Разногласия между Брюксел и Берлин
Разногласията между Брюксел и Берлин възникват насред растящите страхове, че кризата на доверие на инвеститорите в правителствата от еврозоната, която вече принуди Гърция и Ирландия да потърсят спасителна помощ за десетки милиарди евро, би-могла рано или късно да се разшири и да обхване и Португалия и Испания.
Много инвеститори и анализатори се съмняват дали ЕС е постигнал споразумение за осигуряване на достатъчно финансиране, което да спаси Испания, ако страната изгуби достъп до пазарите на съкровищни бонове. Подкрепата от Германия - най-голямата икономика в Европа и най-големият вносител на средства в главния фонд за финансова помощ на ЕС, би била задължителна за каквото и да е увеличаване на финансирането.
След помощта за Гърция от 110 млрд. евро през май, ЕС създаде спасителна програма от 750 млрд. евро, съвместно с Международния валутен фонд (МВФ). Централният елемент от тази програма е Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF), който страните от еврозоната се споразумяха да подкрепят с до 440 млрд. евро гаранции по кредити. Останалите средства осигуряват МВФ и Европейската комисия.
Еврокомисията: Не е обсъждано удвояване на парите
Висши представители на ЕС обявиха, че позицията на Еврокомисията е, че Португалия и Испания могат да минат и без спасителна финансова инжекция. Говорител на ЕК каза, че "категорично не е истина", че е предложено удвояване или разширяване на фонда за спасителна финансова помощ.
Но други европейски източници твърдят, че комисията е внесла план за увеличаване на капацитета на EFSF, който бързо е бил отхвърлен от Берлин.
Централният банкер на Германия - президентът на Бундесбанк Аксел Вебер, е намекнал по време на неформални обсъждания в сряда, че правителствата от еврозоната биха разширили EFSF при нужда.
Германското правителство е възприело коментарите на Вебер като казани в неподходящ момент - и е заявило на комисията, че EFSF има предостатъчно средства на разположение в момента, твърдят запознати.
Визирайки EFSF в реч в четвъртък, германският канцлер Ангела Меркел заяви: "Всичко ще остане както е било договорено."
Меркел и френският президент Никола Саркози са обсъдили кризата в еврозоната в телефонен разговор в четвъртък вечерта, съобщи говорител на канцлера. Двамата се съгласили, че разговорите за помощ за Ирландия трябва да достигнат до бърз завършек - и са изразили одобрение за плана на ирландското правителство да намали бюджетния си дефицит. Освен това са подчертали, че съществуващият европейски план за спасителна финансова помощ ще остане непроменен до 2013 г., обяви говорителят.
Страховете, породени от ирландската дългова и банкова криза, продължиха да доминират европейските пазари и в четвъртък, 25 ноември. Пазарите на съкровищни бонове на по-слабите европейски икономики показаха допълнителни признаци за стрес, поддържайки разходите за кредити на тези страни завишени. Играчите на пазара спекулираха, че Европейската централна банка донякъде противодейства на тенденцията, купувайки бонове като част от спешната си програма да подкрепа на пазара.
Страховете подлудиха пазарите
Дивидентите, които Испания трябва да плати, за да привлече инвеститорите, сравнени с плащаната от Германия лихва, смятана за най-надеждният кредитополучател в еврозоната, продължиха повишението си, достигайки почти 2.5 процентни пункта в четвъртък, 25 ноември.
Цената на застраховането на дълга на Испания от риска от отказ от плащания достигнаха нов рекорд към затварянето на борсите в четвъртък: сега застраховането на $10 млн. испански държавен дълг в продължение на пет години струва $301 000 годишно, съобщава източникът на данни Markit.
Еврото обаче достигна $1.3378 в сряда, след като Вебер препотвърди ангажимента на Европа към единната европейска валута и настоя, че фондът за спешна финансова помощ вече е достатъчно голям, за да се справи с какъвто и да е възможен сценарий.
Испанското спасение би било най-скъпо
Испания генерира около 10% от общата икономическа дейност в еврозоната от 16-те страни, което я прави потенциално много по-скъпа за спасяване от Португалия, Ирландия или Гърция, другите страни от еврозоната с най-болезнени дългови проблеми.
За разлика от Ирландия и Гърция, Испания не е изгубила достъпа до пазара на бонове, но разходите по получаване на кредити са се повишили рязко заради нарастващите опасения на инвеститорите от покупки на дългове на каквито и да е страни в изпитващата затруднения периферия на еврозоната.
Въпреки че комбинираната система за спешна финансова помощ на ЕС и МВФ е определяна като пакет от 750 млрд. евро, реалният й капацитет за отпускане на заеми би могъл да спадне до 530 млрд. евро, ако Португалия и Испания се присъединят към Ирландия в търсенето на финансова инжекция.
Колкото повече страни имат нужда от помощ, толкова по-малко гаранция може да предложи фондът. Като допълнение към това, общото заемане от EFSF трябва да остава под сумата от кредитните му гаранции, така че боновете на EFSF да бъдат възприемани като достатъчно надеждни, за да постигнат желания AAA кредитен рейтинг. EFSF е регистрирана в Люксембург компания, която може да издава бонове, подкрепяни от кредитни гаранции от Германия и други платежоспособни страни от еврозоната.
Удвояването на капацитета на EFSF би премахнало каквито и да е съмнения дали фондът има достатъчно сила да измъкне Испания, ако правителството на страната не може да намери финансиране на пазарите на бонове.
Германските данъкоплатци не искат да са донор за закъсалите
Но подобен ход вероятно би привлекъл силно негативни реакции в Германия. Много немски парламентаристи и гласоподаватели вече са недоволни от излагането на риск на парите на данъкоплатците с цел спасяване на страни от еврозоната, които са се оказали в затруднение заради непоследователно вземане на заеми. Нарастващите ангажименти на Германия биха могли да струват скъпо политически на правителството на Меркел, което е изправено пред поредица от важни местни избори догодина.
Ирландия стана първата страна, която кандидатства за помощ от EFSF миналата седмица. Тя договаря спасителна финансова помощ от Европа и МВФ, която се очаква да достигне общо приблизително 85 млрд. евро.
Според политическа договорка между ЕС и базираният във Вашингтон МВФ, той ще отпусне около половината пари за засегнатите от кризата членки на еврозоната, колкото и ЕС.
Германия и други страни от еврозоната вече поставиха като изрично условие за отпускане на заеми от EFSF участието на МВФ в каквато и да е спасителна финансова помощ. Значителен обрат от пролетта, когато първите инициативи за участие на фонда в спасителния план за Гърция срещнаха сериозна съпротива...
Германия си взе белята с Европа... Интересен би бил един референдум за това, дали германците искат да останат в ЕС...