Едва ли има икономист, който следи състоянието на българската икономика и да не изтъква слабото вътрешно потребление като проблем номер 1 пред нейното възстановяване.
С изключение на последното тримесечие на 2010 г., когато то отбеляза минимален ръст в размер на 4.1%, през всички останали тримесечни периоди от началото на кризата, то е на отрицателно ниво. Покачването му се оказа краткотрайно и през първото тримесечие на 2011 г. потреблението отново се върна на червена територия със спад от 2.1%.
Слабото вътрешно потребление се дължи основно на високата безработица (9.29% през април според Агенцията по заетостта, 8.87% - за май), несигурната икономическа ситуация, която кара хората да се притесняват за своите работни места и доходи, както и на намаляващите парични приходи на домакинствата.
Според изнесените от НСИ данни за доходи, разходи и потребление на домакинствата през първото тримесечие на 2011 година, ясно се отчита спад на доходите на домакинствата за последните 12 месеца с 2.1%, а разходите за същия период са се увеличили с 1.4%. Повишаването на разходите се дължи в основната си част на повишаващата се инфлация, която на годишна база за месец април е 4.6%.
За бавното и мъчително възстановяване на вътрешното потребление, редица анализатори обвиняваха през последните години банките в страната, които са повишили изискванията си към кредитополучателите.
Според статистиката на БНБ обаче, през последните месеци се наблюдава оживление сред кредитирането, а лихвените проценти отбелязват спад. Потреблението обаче продължава да остава отрицателно.
На фона на стагниращите доходи на домакинствата обаче има и нещо друго, което отхапва част от тях. Това е данъчното бреме. В условия на криза, един от лостовете, с които държавата може да запази по-висок обем на доходите на гражданите и така да им помогне в известна степен да се справят с намалените работни заплати, евентуален период без доходи или появила се както в момента инфлация, е регулирането на данъчното бреме.
С понижаване на данъците, държавата оставя в ръцете на домакинствата повече средства, с които те могат да потребяват повече и по този начин да се стимулира цялостно икономиката. Увеличението на данъците по време на икономическа криза, води до нейното задълбочаване, тъй като увеличеното данъчно бреме оказва по - силен натиск върху потреблението.
Все пак тук трябва да се отбележи, че самата държава се издържа и от данъчните приходи, които постъпват в хазната. Ето защо намалението им ще доведе до съкращаване на бюджетни разходи. Така в конкретната ситуация трябва да се потърси правилният ход, който ще има най-ползотворен ефект върху възстановяването на икономиката и бързото излизане от кризата.
Според данните за разходите на домакинствата, които се представят от НСИ, през първото тримесечие, разходите за данъци са нараствали в общата структура от 3.5% на 5.3% за последните 12 месеца. Всъщност това е и най-силно нарасналото перо в структурата на разходите.
Данъците средно на домакинство за първото тримесечие на 2010-а са 66.04 лева, а през първото тримесечие на 2011-а - 99.99 лева. Данъци средно на лице от домакинството за периода януари-март 2010 са 26.69 лева, а за същия период на 2011 г. - 40.71 лв. Ръст в проценти за домакинство е 51.4%, а на лице от домакинството 52.5%.
Структура на общия разход на домакинство през първото тримесечие на 2010 и 2011 г.:
Източник: НСИ
Прибавяйки към високата инфлация и спадът на доходите и натискът от по-високите разходи на домакинствата за данъци, може да заключим, че е нереалистично да се очаква съживяване вътрешното потребление през 2011 г.
С отслабването на износа, може дори да се стигне отрицателен прираст на БВП през второто тримесечие, което ще задържи икономиката на страната гравитираща около нулата.
