Войтек Швиеца е джаз китарист, който живее в германската столица Берлин и от три години работи в Deliveroo – платформа за разнасяне на храна. Един понеделник през август Войтек получава имейл, с който от Deliveroo го уведомяват, че до петък ще са се оттеглили от германския пазар. Подобно съобщение получават всички 1100 разносвачи, които работят за британската компания в различните краища на Германия.
Войтек е шокиран от новината. Никога не е очаквал която и да е компания, в която и да е сфера на работа да изчезне от даден пазар с едва четири дни предизвестие. Но очевидно това може да се случи.
Изненадващо изчезване на Deliveroo привлича отново вниманието върху обстоятелствата около работниците, които компанията наема – повечето от които се водят самонаети, а не са служители на пълен работен ден. Те твърдят, че получават по-малко от привилегиите, които се предлагат на работещите в други сфери на икономиката – като здравна осигуровка и обезщетение при подобна извънредна ситуация.
"Моделът за наемане на служители [на Deliveroo] – ние го наричаме "фалшива самостоятелна заетост", те го наричат "фрийлансърство" – носи само неудобства на работниците", обяснява Кристоф Шинк от германския синдикат на работещите в сферата на храните, напитките и кетъринга NGG.
По думите му свободата да работиш само когато искаш да работиш, на която толкова се набляга, при това с твоя велосипед, с твоя телефон и пр. е от малка полза в момента, в който компанията реши да се оттегли от пазара.
Това е проблем, който се среща навсякъде из Европа. Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зарече да постави правата на работниците на по-предно място в дневния ред на следващата Комисия.
Решението на Deliveroo се дължи на конкуренция с холандската Takeaway, която наскоро придоби Just Eat – друга платформа за доставка на храна, за сума, равняваща се на над 5 милиарда евро. Това я превърна в най-голямата платформа за подобен тип услуга извън Китай. След оттеглянето на Deliveroo, тя остава и единствената голяма такава в Германия.
Докато дигиталните платформи разширяват своя дял от европейската икономика, работници и законотворци поотделно изразяват все по-големите си притеснения за трудовите права в икономиката на работа по отделни заявки (т.нар. gig economy). Според доклад от 2016 г. около 160 милиона души в САЩ и Европа са ангажирани под някаква форма с независима работа.
През декември 2018 г. Uber коментира, че разполага с около 3,9 милиона шофьори по света, но реално е работодател на едва 22 хиляди души. В Германия Deliveroo казва, че има малко под 100 служители, но 1100 разносвачи.
Гъвкавост срещу сигурност
Германия не е единственото място, където Deliveroo се сблъсква с проблеми. Служителите й във Франция протестираха по-рано този месец заради новите правила за заплащане на компанията, които вече не гарантират минимум 4,70 евро за доставка. Вместо това Deliveroo намали заплащането за по-кратки маршрути и го увеличи за по-дълги такива. Белгийски разносвачи в Гент протестираха през юни с искане за гарантирано заплащане и срещу планирано съкращение на възнагражденията.
Според Шинк това, което компанията за доставка на храна е направила – да каже на разносвачите си, че всички те са самостоятелно заети – е напълно неприемливо. По думите му ако човек получава 5,50 евро за доставка, ако е наистина бърз и пренебрегва всеки червен светофар и ако успява да направи три доставки за час, това ще означава, че на час изкарва по 16,50 евро. От тези пари трябва да си плати сам всички видове осигуровки, да плати данъците си и остатъкът ще е реалното му заплащане. Същевременно този човек обикаля наляво-надясно, като работи за един работодател, носи неговите дрехи и по този начин му прави реклама.
"Това не е самостоятелна заетост, нали така?", пита Шинк.
Правителства на различни държави и Европейската комисия вече обещаха да гарантират социална защита за работниците. През юли фон дер Лайен коментира, че ще търси начини да подобри условията на труд за работещите за такъв тип платформи, най-вече чрез "фокусиране върху уменията и обрaзoванието".
Според Шинк обаче новите регулации не са решение на проблема. Вместо това според него трябва да се направи така, че съществуващите правила да се прилагат за икономиката на работа по отделни заявки. Правила, за които синдикът посочва, че са приети след тежки битки.
"Не ме интересува дали работата се организира чрез онлайн платформа, или в индустриално предприятие, или в ресторант – трудът си е труд – размяната на време за пари – и има някои правила, които да гарантират, че няма целият риск да е върху плещите на работниците", обяснява Шинк.
Европейският съвет през април прие закон, който гарантира минимум от права за работниците на кратосрочна заетост като специално посочи платформи като Uber и Deliveroo.
Но самите платформи също засилват своето влияние.
Долната камера на френския парламент през юни прие закон, който не квалифицира работещите за подобни компании като служители. Това позволява на платформите да не предлагат привилегии като болнични или платен отпуск. В Испания съдебно решение постанови, че работещите за Deliveroo са служители.
Компанията коментира в свое становище, че в момента съществува компромис между гъвкавостта и сигурността в трудовото законодателство – работниците имат или малка гъвкавост, но повече сигурност, или са "самостоятелно заети и могат да работят гъвкаво, но с по-малко защита".
Това е компромис, който е устройвал Войтек Швиека в Берлин – преди компанията за разнасяне на храна да се оттегли от Германия. Сега той знае, че гъвкавостта има своята цена.
