Тъкмо изглеждаше, че Гърция се успокои - и ето, задава се нова криза. Съвсем скоро страната вероятно ще се управлява от крайната левица - партия „СИРИЗА", която трупа рейтинг с пълно отричане на спасителния международен заем за Атина - и не е желателна нито за еврозоната, нито за международните пазари.
На 25 януари гърците отново ще отидат до урните, а социолозите отреждат първото място на левите радикали на Алексис Ципрас, който в един момент предлагаше отказ от общата валута на ЕС и връщане на драхмата.
Изборите се наложиха, след като парламентът три пъти не успя да одобри предложения от правителството бивш еврокомисар по околната среда Ставрос Димас за президент. Конституцията принуждава премиера Самарас да насрочи новия вот, който отново заплашва да хвърли страната в хаос. И не само.
Неприятности
Пазарите реагираха моментално на новините от Атина, които от пет години насам следят с особена чувствителност, и еврото поевтиня до 1.215 долара. Това е най-ниското ниво на европейската валута спрямо американската от средата на 2012 година насам.
Отделно, котировките на фондовата борса в Атина също паднаха, а Международният валутен фонд обяви, че ще изкача резултата от изборите и съставянето на новото правителство, за да преговаря за нов транш от заема, с който страната се спаси от фалит.
Гърция получи първа спасителна помощ от ЕС, МВФ и ЕЦБ от 110 милиарда евро през 2010 г., а през 2012 г. още 130 милиарда евро и опрощаване на дълга на частния сектор на стойност над 100 милиарда евро. Срещу това страната се ангажира с реформи в държавната администрация и данъчното законодателство. Ципрас твърди, че това обрича страната на вечна бедност.
Ситуацията е доста иронична, тъй като по планове на коалиционното правителство на Самарас, обединило десницата със социалистите от ПАСОК и либералите, 2015-та трябваше да е годината, в която Гърция излиза от рецесията.
Страната регистрира слаб ръст на заетостта, но картинката не е никак розова - една четвърт от населението в трудоспособна възраст е без препитание, половината от безработните са под 25-годишна възраст.
На всичкото отгоре прогнозата на МВФ беше, че Гърция ще е най-бързо развиващата икономика в еврозоната през следващата година, след Ирландия.
Дали проблемите на Гърция заплашват отново еврото?
И да, и не. Нека си спомним, че кризата с еврото беше много повече политически, отколкото икономически проблем. Достатъчно е някоя държава от еврозоната да излъчи правителство, което да се противопостави на условията на международния заем, взет заради празната си хазна, за да се разклати доверието в единната валута.
Това може да се случи, ако "СИРИЗА" спечели вота в Гърция. Може да се случи и в Испания, ако новата популистка лява партия „Подемос" вземе властта на изборите в края на следващата година.
Вече се оформя скелетът на бъдещия Банков съюз, който трябва да предотврати фалити на финансови институции в ЕС и да затегне регулацията в сектора, но няма ясен план за Фискалния съюз, който би позволил, например, парите на германските данъкоплатци да подпомагат гръцката икономика. Докато това не се случи, много е вероятно Европа да продължи да се люшка от криза в криза.
От друга страна, дори Атина да тръгне да бойкотира поетите ангажименти за реформи пред своите кредитори или да напуска еврозоната, кризата извън нейните граници не е предизвестена.
Фондовите пазари са сравнително оптимистични засега и залагат на сценарий за удържане на гръцките проблеми - букмейкърите също не предлагат вариант Гърция да изостави еврото. Това, разбира се, няма да предотврати напрегнатите моменти, докато избирателите в южната европейска страна се подготвят да отидат до урните.
Каквато и да е новата власт в Атина, тя вече няма да има същите позиции, с които да преговаря с Брюксел, както преди четири години, когато подлуди пазарите и изигра ролята на мишката в пословицата със слона - малка, но страшна. Сега ЕС може да разсрочи гръцките дългове, след като в последните две години му се наложи да спасява също Испания и Португалия.
А по-твърдолинейните евробюрократи са убедени, че Гърция може сама да се справи с бедността, ако спре корупцията и управлява по-добре публичните си финанси. Затова, дори "СИРИЗА" да поиска опрощаване на сметката, ще й бъде отговорено с любезна усмивка и твърдо „Не" . От Берлин до Осло, подкрепата за гръцките избиратели е скромна.
