Евтин трик

Дори с планираното от 1 юли увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 240 на 270 лева месечно, тя ще остане минимална: отново най-ниската в Европейския съюз. За сравнение, следващата най-ниска МРЗ е в Румъния, в размер на 162 евро (317 лева).

Задават се местни и президентски избори. Горчивият хап, който правителството на ГЕРБ ще трябва да преглътне е, че по време на първите две години от управлението му населението обедня. Въпреки членството в проспериращия Европейски съюз, въпреки предоставените стотици милиони евро от структурните фондове.

И какво от това...

Но защо пък Борисов задължително да преглъща този факт? Вдигайки лекичко МРЗ, той доста евтино получава шанс предизборно да заяви, че доходите на хората нарастват и вървим към светло бъдеще. Хората може и да ограничават потреблението си и да теглят от спестяванията си, за да се справят със ситуацията - и какво от това?

Кой чете статистики? Статистическият институт може и да изчисли 2.1% спад на общия доход на домакинствата за периода януари - март 2011 г. спрямо доходите в началото на 2010 г., но вечерта по телевизора премиерът ще въздъхне "вдигнахме им заплатите" и ще обвини в популизъм всеки, който твърди, че българите са обеднели.

Но "невинният" опит да се купят гласове за изборите никак не е безобиден. И каквото и да приказват работодателите и финансовият министър, заигравките с МРЗ са вредни не толкова заради някакъв евентуален ръст на безработицата или заради бюджетния дефицит - а заради циментирането на ненормално функциониращия ни трудов пазар.

Заплащането на труда в една пазарна икономика трябва да се определя със свободен договор между работник и работодател. Присъствието в тази система на фактор като МРЗ играе не просто ролята на минимум, под който не може да се слиза. Това е и еталон, който явно или неявно се използва от работодателите за определяне на заплатите също и на по-високо платени служители.

Когато минималната заплата е толкова ниска както в България, работодателите имат аргумент да натискат всичките заплати надолу. Това е в сила за по-ниско квалифицираните работници и в региони с висока безработица. Но и професионалистите в големите градове не са имунизирани срещу този ефект.

Работодателите надигнаха жален зов, че ще започнат да уволняват или направо ще фалират, ако правителството вдигне минималното заплащане на труда. Но бизнес, който не може да гарантира заплата от 135 евро, няма икономическо основание да съществува в ЕС. А и много малко работници се назначават на МРЗ.

Неприятни за бизнеса

Работодателите са против вдигането на МРЗ не за друго, а защото тя е еталон: отместването й нагоре ще отприщи вълна от искания за по-високи заплати във всички сектори. Доколкото инфлацията не спи, а производителността на труда расте, голяма част от тези искания са основателни - и все пак неприятни за бизнеса.

Не се подвеждайте: не само производителността на труда определя заплащането на труда. За печалбата на работодателите нашите икономисти - както и МВФ и ЕК -  предпочитат да се мълчи. Производителността може и да е много висока, но ако капиталистът иска да прибира по-голяма печалба, заплатата няма да се трогне от трудовия героизъм на работника.

Ако погледнем нещата принципно, прилагането на минимална заплата е точно толкова непазарен подход, колкото и определянето на максимална норма на печалба. Второто днес ни изглежда невъзможно, но първото в български условия се оказва доста вредно.

Тези три аргумента: използването на МРЗ като средство за предизборна агитация, депресиращият й ефект върху пазара на труда, концептуалната несъвместимост със справедливостта и базовите принципи на пазарната икономика - ми дават основание да твърдя, че минималната работна заплата в България трябва да бъде премахната.

Вън от класациите

Има и четвърти мотив за отмяна на МРЗ у нас. Заради ред наслоени причини, включително ниската квалификация на 1 млн. българи, страната ни още дълго ще бъде на дъното на европейските списъци по минимално заплащане. Отстъпваме и на Турция, където МРЗ е 385 евро, и на Хърватия с 381 евро.

Просто бих предложил директно да излезем от класациите за МРЗ, които единствено демонстрират на света колко сме бедни. Ако някоя управляваща партия в България дръзне да ликвидира МРЗ, тя първо ще скрие от света нашия позор (защото в България бедността на народа не е съдба, а позорна грешка в управлението), а заедно с това ще премахне един сериозен дебалансиращ фактор от трудовия пазар.

Не случайно богати страни като Австрия, Италия, Германия, Финландия и Дания не се занимават с административно определяне на минимални заплати. Хората в България няма да обеднеят, а ще спечелят, ако последваме техния пример. МРЗ от 135 евро не може да служи за предпазване от нищета - а само за циментиране на нищетата.

Разбира се, премахването на МРЗ налага ред законови промени: цялостно обновяване на трудовото ни законодателство, както и по-голяма активност от страна на социалното и трудово министерство. И все пак можем да изискваме подобни неща от депутатите и правителствените служители, щом им плащаме заплати.

Ще са нужни и по-активни профсъюзи. Ако се замислим, профсъюзите в днешния им формат имат съществен интерес работниците да са бедни. Ефективното договаряне на заплатите по браншове и в конкретни предприятия, което неминуемо ще се активизира с премахване на МРЗ, дава шанс и за нови, по-адекватни профсъюзи.

Сега да се върнем към подоходната политика на ГЕРБ. Такава обаче няма. А като цяло - за две години правителството не се реши на нито една смела икономическа реформа, ако изключим противоконституционните, плашещи инвеститора национализации.

Доверието се стопи

Следствието от тази държавническа пасивност не е изненада: доверието се стопи. Социологическите проучвания вече показват, че хората, които получават по-ниски доходи, са разочаровани от правителството. ГЕРБ се опитва да компенсира, насочвайки сигнали тъкмо там, където се крият най-многото гласове: в масата на бедните българи.

Вдигането на МРЗ ще излезе на ГЕРБ доста евтино - министър Тотю Младенов говори за 20 млн. лв. до края на годината, което е нищо в сравнение с очаквания предизборен ефект. Представете си с каква сила Бойко Борисов ще излезе пред камерите, за да ни каже: вдигнахме им пенсиите и заплатите! Кой ти гледа какви заплати - реални или минимални, важното е послание да има.

Подозирам впрочем, че вдигането на МРЗ с 12.5% ще има и конкретен негативен ефект върху домакинските бюджети. Например с толкова ще се вдигне таксата за ползване на здравни услуги.

Схемата с вдигането на МРЗ на пръв поглед изглежда силно печеливш ход за правителството: хем му излиза евтино като разход, хем му дава шанс да прибере повече пари от народа от данъци и осигуровки, както и с повишаване на разни такси, хем то ще може смело да каже „вдигнахме им заплатите".

А по смисъла на изменения от началото на 2011 г. член 27 от Закона за политическите партии, увеличавайки МРЗ с 30 лева в средата на годината, ГЕРБ ще получи с 2.5 млн. лв. по-висока държавна субсидия, или близо 22.66 млн. лв.

Но според мен един важен праг на социална търпимост в България вече е преминат. Нещата са стигнали дотам, че много ще се учудя, ако този хитроумен троен удар се увенчае с търсения от ГЕРБ успех.