Призраци в гардероба

Нещо крият от нас управляващите. Така ми се струва, защото иначе няма никакъв смисъл правителството да взема толкова непопулярни данъчни и финансови решения, с които рискува да закопае политическите си перспективи оттук занапред - за по-малко от две години, откакто взе властта.

Или състоянието на държавните финанси е толкова отчайващо, че те нямат смелост да ни кажат как стоят нещата, или правителството има някакви планове за скрити разходи, нещо руско газово - ядрено ми се върти в главата, или пък ще купуваме от САЩ изтребители. В противен случай сме свидетели на опасно политикономическо безумие.

Хазартният ход

Кризата, както знаем, а работодателите наскоро отново напомниха, в България бе изострена тъкмо с решението на това правителство да форсира влизането ни еврозоната в края на 2009 г. За да скрие дефицита в бюджета, правителството се реши на хазартен ход и не плати на бизнеса дължими суми от порядъка на 700 млн. до 1 млрд. лева.

С новите данъчни промени през 2011 г., които ни биват разкривани капка по капка, сума от същия порядък отново ще бъде източена от икономиката. Резултатът може да бъде само един: забавяне на икономическото възстановяване и разрастване на сивата икономика.

Няма нужда да си икономически специалист, за да разбереш до какво може да доведе вдигане на данъци в момент на крехък икономически подем. Икономическият ръст в България, движен от износ (на продукти с ниска добавена стойност) към подобряващите се европейски икономики, моментално ще бъде задушен. По-малко пари в хората и инвестиции от бизнеса означава и по-малко приходи в бюджета, тоест нови дефицити.

С изопнати нерви

Не може да не осъзнават тази опасност. Тогава какво кара ГЕРБ да вървят в тази посока, противно на предизборните си обещания и в навечерието на зимата, когато българите са с изопнати нерви? Неизбежността, поне на това да се надяваме, защото в противен случай става дума за заговор или отмъщение. Според мен най-вероятно e проектобюджетът на Дянков за 2011 г. да е толкова тантелен, че съставителят му сам да не вярва в напудрените данни за приходите и да търси как да си покрие гърба. Но това надали изчерпва всичко.

Да се опитаме да проследим къде правителството търси допълнителни приходи. Данък джип е интересно предложение, аз го подкрепям и предлагам, но в крайна сметка колко ли пари ще влязат в хазната от нещо подобно и струват ли си те целия медиен шум? Допълва го борбата с престъпните доходи посредством хеликоптери, като доста пари бяха хвърлени за гориво, но за изземване не съм чул още, а вече близо месец мина.

И някак между другото ни повишават осигурителните вноски, осигурителните прагове също, от което трудовият човек и бизнесът ще загубят стотици милиони. Стотици хиляди часове ще се загубят, когато за да ни допуснат до годишен технически преглед ще трябва да вадим бележки, че не дължим данък на общината. Впрочем не бяха ли гласувани   няколко милиона лева за борба с бюрократичната тежест?

Акцизите също се вдигат сякаш между другото, ускорената амортизация на машини, компютри и автомобили се забавя и фирмите ще трябва да плащат по-високи данъци заради желанието си да са в крак с новите технологии. Осигурителният срок за получаване на право за помощ при майчинство и безработица е увеличен. Данъкът върху наемите ще се удържа авансово от наемателя, а местните парламенти вече могат да налагат почти двойно по-висок данък сгради в размер на 4.5 промила.

Само началото

В туризма, след зрелищните проверки на НАП по морските дискотеки, вместо да продължат в същата приятна посока, управляващите решиха за по-лесно да вдигнат и тук данъка. Това ще е само началото; според мен в туризма данъчите промени под знака на ГЕРБ тепърва предстоят.

Всичко това представлява увеличаване на данъчната тежест точно в онези области, за които чуждестранните медии няма да отбележат, че „българското правителство беше принудено да вдигне данъците". Свидетели сме на скрита експроприация чрез налози на малкото добавена стойност в икономиката ни.

Същевременно нито доходите на най-богатите, нито корпоративните печалби са докоснати с прогресивен подоходен данък или малко по-висока ставка. На народния гръбнак ще решат управляващите проблемите си. Колко по-възмутително звучат тогава арогантните твърдения на премиера, че спасявал България от кризата.

Впрочем ГЕРБ се опитва да посегне и на капиталистите, облизвайки се към професионалните пенсионни фондове - и с това заплашва с окончателно пропадане и без друго плачевния ни фондов пазар. Сумата от почти 500 милиона лева, която се предвижда да премине от ППФ към НОИ, тоест под премиерското крило, може би е необходима за баланса в системата, но толкова внезапното решение за одържавяване на средствата и особено аргументацията му определено са дали повод на опозицията да вдигне тост.

С подобна неуравновесена политика, дори в България, никой не може да се задържи дълго във властта. От една страна Борисов иска да е десен, човек на растежа и бизнеса. От друга страна страстно желае да го възприемат като човек от народа. Проваляйки се в баланса между двете, не умеейки да изработи собствена политика с човешко лице, той се люшка и изпраща около себе си объркани сигнали, като в крайна сметка може да се надява само на две неща: на стадното възхищение и на липсата на политическа алтернатива.

Най-перверзно е това, че ограбването на българския бизнес и домакинства се върши от правителството в прелюбодействена връзка със синдикатите.

Но е възможно освен страха за балансирания бюджет да има друга, по-вътрешна причина за експресното вдигане на данъци. Вълкът козината си мени, но нрава не. Някои аспекти от миналото, както разбрахме от задочния диалог с гражданина Петров, може би са оставили неизгладими следи в политиците, които днес ни управляват.

Само от злоба и завист ли се шепти за правителствен рекет в регионите? И да са долни спекулации, тези приказки са вече факт. Правителството само си ги навлече, тъй като реши да действа грубо, финансирайки неудачите на международната сцена и в борбата с престъпността от кесията на обикновения работник и фирмата - коректен платец.

И колко унизителна и позорна е шизофреничната история, която правителството после разказва: икономиката ни расте и цъфти - внушават те на хората отляво и същевременно допълват надясно: „В криза сме, има опасности за бюджета, ще намаляваме разходите и ще вдигнем данъчната тежест".

Управление от некомпетентни хора, предназначено за население от стаден тип - това за наше съжаление виждаме от нашето правителство сега. Без да се спирам на изцепката на министъра, хвалещ лабораториите, открили соя в подправките, или на срама Румяна Желева, която Борисов се опита да лансира не само като министър, но и като добър специалист, какво можем да очакваме от министър председател на Република България, който нито говори чужди езици, нито дори - след толкова медийни изяви - успя да се научи на културен български език? Това не е грях, имало е и други такива по българските политически върхове. Но не мога да приема това безучастно, щом е съпроводено със самохвалството на "народен спасител".

"Да има да вземат младите учени!"

Какво да очакваме от бъдещето, когато Борисов миналия петък каза пред камерите: „Да имат да вземат младите учени!" Човек, който не се е докосвал до наука, не може да оцени ползите и красотата й. Дий стадо, беж младо! Да продължавам ли да редя думи, или вече е достатъчно? Правителствените решения - дотук и в перспектива - са бедствие за българската икономика и културно развитие.

Правителството очевидно има скрит голям проблем или някакъв скрит план. Крие се това, което не е за показване. В изненадата има предимство, всички го знаем. Но аз съм гражданин на Европейския съюз, плащам си данъците, гласувани от парламента и не съм неграмотен. Борисов получава заплатата си от моя джоб и се помещава в моите кабинети. Аз имам право да знам какво става. Чувствам, че ме лъжат. Аз съм против.

Новините

Най-четените