Бартерът е един от най-старите начини за правене на бизнес в света. Размяната на стоки и услуги предшества употребата на пари, и се смята, че се е развила в първите човешки общества. Сега бартерът обикновено се асоциира с държави, в които царят вълнения.
Да вземем например рибарите във Венецуела, които сега разменят улова си срещу други хранителни продукти или лекарства, защото след години на хиперинфлация националната валута на страната вече практически е лишена от стойност. Или мрежите за разменна търговия, възникнали в Гърция в пика на финансовата криза преди около осем години.
Не само отделни хора продължават да се занимават с разменна търговия - тя се използва и от някои национални правителства. И отново, това често се случва в моменти, когато страната е изправена пред финансови трудности и изолация на световната сцена.
Подобно на Венецуела или Иран. И за двете държави, бартерите начин да заобиколят икономически блокади, въведени по инициатива на САЩ.
Бартерите също така понякога се използват от компании, като индонезийския производител на самолети Industri Pesawat Terbang Nusantara (IPTN), който се съгласи да размени два от транспортните си самолети срещу 110 000 тона тайландски лепкав ориз през 1996 г. Това е всичко, което тайландският купувач може да си позволи да предложи на компанията.
Още по-смайваща е историята на бартерите, които компанията Pepsi извършва през 70-те. Тя разменя газираната си напитка срещу съветско доматено пюре. Това се прави, от една страна, за да може компанията да изпревари прекия си конкурент Coca-Cola с навлизането на пазара в Съветския блок, а от друга - за да може компанията да захрани друг от брандовете си. Pepsi, които тогава притежават Pizza Hut, използват доматеното пюре върху пиците си в Западна Европа.
Това обаче далеч не е най-странната сделка, която Pepsi прави със съветските лидери около две десетилетия по-късно. За своето пепси те получават руска водка както и съвсем истински военни кораби (макар и вече извън експлоатация и годни само за скрап). Компанията не се решава да ги използва по предназначение (а и не може особено) и ги предава за скрап, от което също изкарва милиони долари.
Шведските мегазвезди Abba правят нещо подобно в Съветския Съюз, където печелят отчисления от продажби под формата на плодове, зеленчуци и суров петрол, които после се препродават на глобалния пазар.
В Иран, бартери се използват за поддържане на икономиката, откакто САЩ за първи път налагат санкции след Иранската революция през 1979 г. След новите вълни на санкции между 2010 и 2015 г. на Техеран се налага да използва бартера като форма на разплащане още по-често.
Тъй като санкциите на ООН правят невъзможно купуването от Иран на стоки на международните пазари със собствена валута, Техеран започва да предлага суров петрол и злато в трезори в чужбина в замяна на базови продукти от първа необходимост като ориз, олио и чай.
След подписването на ядреното споразумение през 2015 между Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ - както и Германия и Европейския съюз, Иран може да започне да търгува отново по нормален начин. На фона на изтеглянето на САЩ от сделката обаче бартерът едва ли ще излезе от иранската икономика.
Миналата година Доналд Тръмп оттегли подписа на САЩ от т.нар. “Съвместен всеобхватен план за действие”, и отново наложи санкции. Това принуди Иран да се върне към бартерите, като страната възроди някогашното си споразумение с Индия, на база което рзменя петрол срещу ориз.
Чрез метод, който е малко по-сложен от директната размяна, Иран се съгласява да приема плащане за петрола си под формата на индийски рупии. Парите се плащат в индийска банкова сметка, обслужвана от притежавана от държавата индийска банка.
После Иран използва тези пари, за да плаща за ориз и други вносни продукти от Индия като лекарства, без парите да напускат банки или пресичат граници. Спорен въпрос е дали такива бартери нарушават санкциите или не, но до премахването от САЩ на специалните права на основните вносители на ирански петрол, това се е превърнало в разпространен начин за правене на бизнес.
Франция, Германия и Великобритания създадоха подобна схема по-рано тази година, за да позволят на компаниите в тези държави да търгуват с Иран. Инициативата се нарича “Инструмент за подкрепа на търговския обмен”, и е ограничена до хуманитарни стоки, като лекарства и хранителни продукти.
Във Венецуела, не само стоки се разменят на бартер - разменят се и работници. Страната изпраща ежедневно 50 000 барела петрол до Куба. В замяна Куба изпраща висококвалифицирани лекари, учители и икономически съветници да работят във Венецуела.
Повечето бартерни сделки се сключват, когато традиционните начини за разплащания са блокирани, казва Майкъл Чинкота, доцент по международен бизнес в Джорджтаунския университет във Вашингтон.
Той коментира, че това важи и за други търговски сделки, които не са директни плащания в брой, и които са известни под общото название "компенсираща търговия". Те могат да включват проста комбинация от бартери и пари, както и ангажименти за бъдещи инвестиции или покупки.
"Отпрвната точка за компенсиращата търговия винаги е, че нещо не е наред с традиционната система," казва той. "Компаниите, с които разговарям, които практикуват компенсираща търговия, заявяват, че ако можеха да правят всичко, което правят, за пари, това би било основното им предпочитание.”
Междувременно Шърли Мустафа, икономист в организацията на ООН по прехрана и земеделие, казва, че такива сделки са станали по-разпространени след финансовата криза от 2008 г. По нейни думи някои държави просто са изгубили доверие в международна търговия, така че са предприели съответните действия, за да се подсигурят.
Размяната на стоки за други стоки или услуги също така помага на правителствата да пестят ценни резерви от чуждестранна валута.
Поради тази причина някои държави активно се стремят към бартерни или други компенсиращи търговски сделки, коментира Линдзи Шансън, редактор на изданието Countertrade and Offset.
Една такава държава е Малайзия, която през 90-те години е разменяла част от изобилните си резерви от палмово олио срещу руски изтребители. По-рано тази година, тя предложи отново да направи същото, тъй като иска да модернизира въоръжените си сили, но разполага с твърде малко свободни пари в брой.
Що се отнася до решението на индонезийския производител на самолети IPTN да приеме тайландски лепкав ориз като форма на плащане, икономистът Травис Тейлър, доцент по икономика в университета “Кристофър Нюпорт” във Вирджиния, коментира, че компанията просто е искала да завърши сделката.
"В този случай въпросът е бил основно в натрупване на репутационен капитал на нов пазар. Никой не иска да се разправя с тонове лепкав ориз. Но тази компания също така е искала да докаже, че техният самолет може да бъде продаден. Така че просто не е можела да си позволи да бъде твърде придирчива"", казва Тейлър.
Тейлър допълва, че специфичен тип компенсиращи търговски сделки, наричани "офсетни споразумения", продължават да бъдат разпространени в глобалния отбранителен сектор. Според тези споразумения, отбранителните фирми се съгласяват да генерират икономическа активност в страната през определен период от време, от рода на покупка или производство на компоненти там.
Като цяло по негови думи бартерите и другите типове компенсираща търговия ще продължават да се използват и в бъдеще, "особено между развиващи се държави и във времена на нестабилност".
А междувременно се получават и някои интересни истории - като доставки на пепси в замяна на бойни кораби.
